Димитър Бечев: България никога не е блокирала политики на НАТО и участва в тях

България не говори гръмогласно, но всъщност, ако погледнем конкретните политики на алианса тя никога не ги е блокирала и участва в тях под една или друга форма, каза пред БНР анализаторът Димитър Бечев от Университета на Северна Каролина.

Той припомни в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“, че преди време е имало инициатива за флотилия на НАТО в Черноморския регион, която не бе реализирана. „Но пък паралелно с това имаме многонационална бригада в нашата  северна съседка, където България е една от страните, които допринася с военни способности“, каза Бечев.

Той предположи, че основен акцент в разговорите на генералния секретар на НАТО в София тази седмица е бил как България модернизира и надгражда своите военни способности. „А тук вече знаем, че има много инерция, има много проблеми. Конкретен пример е този спор относно модернизацията на българските военно-въздушни сили“.

Журналистът Георги Марков разговаря с Димитър Бечев и по други аспекти от визитата на шефа на НАТО.

- Една от предварително обявените теми беше сигурността на Балканите. Неведнъж с Вас сме говорили по този въпрос, но нека пак да кажем, защо страните от Западните Балкани, които все още не са членки на Алианса са важни за него.

- Всъщност в този момент, когато имаме едно противопоставяне в Европа с приемането на нови страни, НАТО показва, че той все пак има привлекателност и има уточнение към сигурността на континента. По-интересен е моментът какво тези страни носят на пакта и защо те търсят членство. Главната полза за Македония, за самата нея, тъй като тези гаранции за сигурността, които идват по линия на членството в НАТО, са всъщност гаранции за оцеляването на Македония като държава и нейното проспериране.

Всъщност залогът не е сдържането на Русия, която географски е твърде далеч от тази част на Балканите, а по-скоро стабилността вътре в региона. По този начин членството в  ЕС за Македония е нещо много важно за Северна Македония, но не трябва да пренебрегваме колко важно е и членството в НАТО за една такава страна, която е била поделена, в миналото беше и обект на конфликт, тя мина през  такъв момент през 2001 година.

- Познавате добре района на Балканите и няма как да не ви попитам, освен Северна Македония, другите държави в региона, които имат желание да се присъединят към НАТО, дали ще имат в близко бъдеще тази възможност.

- Всъщност основният дебат след Северна Македония, какво ще се случи в Босна, много от вашите слушатели сигурно ще си спомнят, че Босна има такъв план за членство в НАТО, между другото и България допринесе за неговото приемане преди доста години, но той не е активиран.

Активирането на този план е много важна стъпка към членството, но самата Босна е поделена. Тук ролята на Република Сръбска и на сръбския член в колективното председателство Милорад Додик ще е много важна… Предполагам, че това ще е следващият фокус на Алианса на Балканите.

В Северна Македония винаги е имало консенсус относно членството в НАТО, а това не е случаят Босна, така че оставащите извън Алианса страни в региона като Босна, като Сърбия, разбира се, като по-особен случай, а също така и Косово, ще са много по трудни за адаптиране и за приемане. В случая със Сърбия предполагам, че ще върви към някакво задълбочено партньорство.

- В Косово как очаквате да се развият нещата. Там също има интересни моменти, свързани с тяхното желание за бъдещо членство в Алианса.

- Тяхното бъдещо членство минава през урегулиране на спора със Сърбия, приема някаква формула, но там пак е по-особен сценарият, тъй като все пак НАТО има войски на терен. Но за самото ръководство в Прищина е много важно в един момент някак си страната да направи тази ключова крачка от това да е обект на стабилизиране към това да стане субект, получавайки пълно признаване и регулирайки своя международен статус да търси вече членство в ЕС и в НАТО, но още е малко далече от този сценарий.

Между другото не трябва да пропускаме, че Косово технически е изпълнило много от критериите за някои от важните стъпки по отношение на ЕС, например визовата либерализация… Но по политически съображения не е получило тази стъпка от ЕС. Важно е да се намери някаква компромисна формула със Сърбия, който там ще  отключи и тези евроинтеграционни процеси за Косово.

- Очевидно е, че съществуват заплахи за сигурността на Балканите. Може ли да откроим кои са по ярките, по-видимите?

- Мисля, че най-реалната заплаха за Балканите не е някакъв мащабен конфликт, който да ги върне, буквално в периода на войните в бивша Югославия, а по-скоро става дума за проблеми, свързани с отсъствието на върховенство на правото, ширещата се корупция, разпространението на транснационални заплахи като международната престъпност, които пък от друга страна имат връзки с международният тероризъм.