„Тъгувам, изпитвам носталгия за киното, което правеше Бресон“, сподели пред БНР полският филмов режисьор Кшищоф Зануси, който получи наградата на София на София филм фест. Тази вечер е и представянето на новия му филм „Етер“ в Дома на киното.
„Публиката, бомбардирана със силни, експресивни средства, губи своята чувствителност. Постарах се да направя последния си филм и да избегна в него точно това бомбардиране на зрителя. В изкуството винаги новата епоха се съпротивлява на старата. Аз с удоволствие се връщам към една простичка мисъл – „Изкуството трябва да се грижи само за красотата“, а красотата е същото, каквото е и доброто и истината. Когато красотата е впрегната за работа и работи за реклама или пропаганда, тази красота вече е изопачена, белязана“, каза Зануси в специално интервю за предаването „Хоризонт до обед“.
Демокрацията доведе до развитие на огромни социални маси и в същото време това води до понижаване на нивото, коментира той и добави: „Надявам се, че новият елит ще води обществото напред“.
„Цялата история на човечеството е история на различни мечти, които никога не са се изпълнили докрай. Струва ми се, че съвременният свят трябва да се откаже от това разбиране на прогреса, с което живеем до ден днешен. Нашият прогрес днес означава материални ценности, а ние не можем непрекъснато да забогатяваме. Виждам един бъдещ свят, в който хората ще се съревновават в областта на духа, не на тялото. Засега хората все още искат да имат все повече и повече и да потребяват повече. Рекламата им внушава, че искат неща, които в действителност не искат. Смятам, че бъдещето принадлежи на тези, които са имунизирани срещу рекламата“, каза Зануси и посочи, че телевизиите не трябва да стигат до ситуации, в които се издържат само от реклама.
Филмът „Етер“ е разказ за безтегловността, до която ни докарват химическите съединения – упойващата безтегловност.
„Това е Европа от XIX век, която приключва, говорим за австро-унгарска окупация, за руска и германска. За поляците това беше тежък период на потиснатост, а за Европа това беше краят на една голяма илюзия – илюзията, че науката ще разреши всички проблеми в света. Науката наистина реши много проблеми. В Европа няма глад, живеем по-богато. Благодарение на науката имаме също и по-висок стандарт. В духовната област обаче науката не е компетентна. Тук имаме други инструменти на познанието. Ние трябва наново да търсим тези инструменти, които бяха изгубени, защото нито една цивилизация не е успяла да оцелее без тази духовна част“, разказа известният режисьор.
Революцията се правеше, че е научна, добави Кшищоф Зануси и посочи, че тя донякъде е била оправдана, но и тя не е разрешила проблемите. За него не съществува конфликт между наука и религия, а физиката е вдъхновение за вярата:
„Физиката много добре познава своите граници. Новата физика на XX век разкрива тайната, която XIX век изгуби. Физиците си даваме сметка, че има неща, които не могат да бъдат опознати и че има някаква тайна. В духовната област също има тайна. Физиката ни казва днес, че времето и пространството са наша проекция, т.е., бъдещето вече съществува, а ние смятахме, че това е предразсъдък“.
Темата за смъртта често присъства във филмите на Кшищоф Зануси. Той сподели усещането си „Животът е нещо изключително, а смъртта е правило… Може би има надежда, че ние не умираме напълно“.
Цялото интервю с Кшищоф Зануси чуйте в звуковия файл.
"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс Мока Мус буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..
Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия, но..
Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова. Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската култура..
Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си традиции..
В Афганистан Новата година – Навруз, всъщност ще посрещнат на 21-ви март, а не на 1-ви януари, защото празнуват по друг календар. Част от афганистанската общност в България обаче ще отбележи 2025-година заедно с нас. Какви са приликите и разликите в празнуването тук и там, както и как смесват традициите афганистанците в страната ни разказа..
Семейство Даниела Савомолска – Овчарова и Владимир Овчаров са професионални художници, артистични номади, живели са близо 30 години в Съединените американски щати. Решиха да се завърнат в България, но не в родната София. Избраха новият им дом да бъде в бивша бозаджийница във великотърновското Ново село. Преобразената от тях къща в самия център на..
Навръх рождения ден на програмите на БНР "Хоризонт" и "Христо Ботев" "Изотопия" припомня интервюто, с което започна настоящия радиосезон, за да засвидетелства уважението на голямото радио към малкото – някогашната радиоточка . С течение на времето нещата се променят. В България изучава културното наследство в Самоковско, но и в..
Светла Тошева е литературовед, посветила много оригинална статията за поезията на Христо Смирненски. Заглавието е " Живописната палитра в поезията на..
За първи път се внася Закон за бюджета, който не отговаря на законодателната рамка , т.е. той е незаконосъобразен и не би трябвало да може да бъде..
Докато политиците се месят и само когато има авария, само тогава говорим за енергетиката, нищо ново не ни очаква . Това каза пред БНР Рамадан Аталай,..