Ник Пауъл- председател на международното жури в "София филм фест 2019"

Английският продуцент Ник Пауъл беше председател на международното жури в 23-тото издание на София филм фест. Той осезателно присъства и в музикалната и в кино индустрията. Той подкрепя изпълнители и филми, които впоследствие стават световно признати. Началото на кариерата му е в музикалния бранш, заедно с английския бизнесмен Ричард Брансън. „Когато започнахме да се занимаваме с музикален бизнес бяхме много млади, на около 16, 17 години. Отначало се занимавахме с продажбата на записи на известни изпълнители, но след няколко години решихме, че вероятно можем да си позволим и ние лично да предложим издателски договори на музиканти. Тогава не бяхме наясно какви точно стилово музиканти ще издаваме, но попаднахме на демо запис на едни млад изпълнител, който се казваше Майк Олдфийлд. Демото беше с продължителност 50 минути, само инструментална музика, без нито една песен, разделено на две части. Първата част използвахме за едната страна на албума, втората част за "Б" страната. Много ни хареса, не мислехме точно колко копия ще са ни необходими, но понеже музиката ни хареса, организирахме запис в студиото и така се роди албумът “Tubular bells”. От целия запис отделихме един малък откъс, който да бъде като пилотен сингъл и започнахме да промотираме албума, като  го разпратихме по магазините в Обединеното Кралство. Албумът се хареса на музикалните фенове и стана № 1 в класациите. След това Уилям Фрикен- режисьорът на филма „Екзорсистът“, впоследствие превълнал се в голям кинохит,  реши да използва тази музика за филма си и когато стана № 1 в САЩ, продадохме много копия. Това, което според мен ни интересуваше като издатели, беше музиката да е свежа и оригинална, да кара хората да правят нещата различно и да поднася нещата по оригинален начин. Продължихме в тази посока и подписахме договор с първите германски електронни групи „Фауст“ и „Тенджърийн дрийм“, дадохме шанс на много иновативни музиканти. По- късно се роди пънк течението, основно налагано в Лондон. Опитахме да подпишем договор със “ Секс Пистълс“, но междувременно те бяха привлечени от друга издателска компания, но прекратиха договорас нея. После отидоха при друга компания, където отново скъсаха договора и тогава ние им предложихме евентуален договор. Подписахме със “ Секс Пистълс“, защото имаха особен нюх към музикалния занаят, невероятна енергия, както и много неща, които да споделят, а и бяха много различни от всички останали изпълнители по това време.„Секс Пистъл“ беше като подарък за нас, фантастична възможност! Както стана и с мултиинструменталист като Майк Олдфийлд, който е много различен, правеше различни неща, нетипични за хората от неговото поколение или „Тенджърийн дрийм“ или „Фауст“ дори и „Крафтверк“, които после преминаха към друга компания. Нещата, които търсехме през цялото време бяха: да са свежи, да вълнуват и да имат способността да въздействат върху  аудиторията“. Следващият етап в кариерата на Ник Пауъл е киното. Той също е белязан с много успешни филми. „Ситуацията беше подобна на тази с музикалния бизнес, времето не беше подходящо да се правят филми в началото на 1980-та, при това не само в Обединеното кралство, но и навсякъде. Киноиндустрията беше прашасала, в Англия филмите, които се произвеждаха не бяха особено добри, после обаче се роди големият филмов хит „Огнените колесници“. Но това, което се опитвахме да правим и в сферата на киното беше да сме различни от останалите. Тогава открихме режисьора Нийл Джордан, който беше заснел един невероятен филм- „Ангел“. Следващият му проект беше филмът "The Company of Wolves", в който и ние се включихме и завършихме този филм заедно. Беше голям успех за нас, следващият филм, който направихме с Нийл беше „Мона Лиза“, много ни допадна, защото това беше светът, който ние познавахме, действието се развиваше в Лондон и Брайтън, както знаете това е до известна степен британски гангстерски филм, но същевременно и не беше английски гангстерски филм, защото всичко, от което се нуждаем е доза чувство за хумор. Това беше начинът, по който гледахме на живота и това се харесваше на  аудиторията. Бяхме късметлии, че дистрибутирахме чужди филми, например разпространявахме филмите на братята Коен, първият им филм „Blood Simple“, също така и първия филм на Ларс фон Триер, първите филми на Стивън Фриърс, както и двата първи филма на режисьора Сам Рейми, който по- късно засне „Спайдърмен“ и много други филми. Така че натрупахме голям опит в търсенето на свежи, оригинални неща, които да покажем да публиката. И когато започнахме да правим самостоятелно филми, не смятахме да копираме, а да вървим по стъпките на хората, чиито филми дистрибутирахме. Да се вдъхновяваме от тях и по този начин да създаваме интересни филми. Определено не следвахме някаква формула, нито в музиката, нито в правенето на филмите. Бях късметлия и в двата случая, имах фантастични партньори, Рич Брансън, във Върджин и страхотния продуцент Стивън Уоли във филмовата индустрия. Заедно като екип, изповядвахме еднаква чувствителност и продължавахме да преследваме нашите идеи и да се интересуваме от сценарии. Например имаше четири- пет момчета, които работеха в един склад, пишеха сценарии, бяха от Лос Анджелис. Те бяха създали нещо страхотно. Когато ги попитахме кой е режисьорът, ни казаха: „О, това е едно момче, което работи във видео магазин!“-  оказа се, че момчето е Куентин Тарантино.“ В търсене на свежото и различното интересът на продуцента Ник Пауъл е привлечен от сценария на  музикалния филм „Абсолютно начинаещи“. „Общ приятел притежаваше права върху книгата, а Ричард Бъридж беше написал сценария, обаче нямаха достатъчно пари, за да  финансират филма. Тогава приятелят ни дойде при мен и Стивън със сценария и разчетите колко ще струва. Причината да се запалим от този проект беше, че имаше налице амбицията да се направи модерен мюзикъл, имам предвид за тогавашното време. Беше нов различен филм, заради  идеята да се съчетае чувствителността на джаза, поп и  рок музиката в едно. Обаче и за нас това беше много скъпо начинание за времето си. Не беше лесно да се съберат парите, но успяхме и така този филм беше заснет и беше прожектиран в цял свят“. И макар че филмът не носи успех и приходите са доста по- ниски от вложените средства, в „Абсолютно начинаещи“ изпъква фигурата на британския музикант Дейвид Бауи, за когото Ник Пауъл си спомня: „Не познавах Дейвид Боуи добре. Когато снимахме филма той нямаше много опит, но това, което впечатли екипа ни, беше невероятният му чар, който той демонстрираше по много естествен начин. Той беше изключителен професионалист и когато имаше много трудна сцена за заснемане, нещо, което не беше лесно да направи, той успяваше да го изпълни по фантастичен начин. После го помолихме да напише песен, по-скоро режисьорът- Джулиън Темпъл, който го познаваше по- добре от мен и който засне видеата за него. Дейвид написа песента „Абсолютно начинаещи“ и според мен това е една от най- хубавите му песни. Но това е мое мнение“. Днес продуцентът Ник Пауъл предава своя опит на студентите си. До миналата година той беше директор на прочутото Национално училище за кино и телевизия в Обединеното кралство. Под негово ръководство филмите на студентите получават многобройни номинации за „Оскар“ и наградите на БАФТА. През 2018 година училището получава наградата на БАФТА за изключителен принос. Какви са съветите, които Ник Пауъл дава на новото поколение кинотворци. „Уча ги на много различни неща, наред с това, което изучават в учебните програми. Едно от основните неща, които им казвам е „Може ли да спрете да говорите и да го направите? Също така им казвам никога да не се притесняват, когато се движат в посока различна от някой друг, че няма облага от това да си част от тълпата, да са независими в преценките си и накрая добре да научат занаята, защото, за да си много добър, трябва да си усвоил занаята. Независимо дали ще режисираш, ще снимаш, ще редактираш, ще пишеш, ако си усвоил тънкостите на много високо ниво, автоматично ще станеш оригинален. Ако следваш тези съвети ще станеш много добър в професията. Също така ги съветвам да са приключенци, да не се ограничават от правилата в училище, а и да не са прекалено интелектуални, защото когато разказваш история, е много важно дали си попаднал на подходящата история, дали си избрал подходящите актьорите, дали си ги поставил в правилната среда,  дали ще ни изненадате, пък и ни накарайте малко да се засмеем. Не бива да сте толкова сериозни, трябва да сте сериозни изпипвайки нещата, но не спирайте да добавяте хумор в работата си. Но може би тези генерални съвети не са толкова полезни, затова на всеки отделен студент казвам да бъде специфичен в работа си, да изхвърли проблемите от главата си, да освободи духа си, да не се притеснява. Когато се дипломират им казвам:  „Постигнали сте чудесни резултати, вие се борите срещу системата и трябва да се борите със системата! Бъдете  самоуверени, изхвърлете стреса от работата. Ние живеем в свят на конкуренция, затова трябва да работите колкото се може повече от другите, за да станете майстори в работата си.“ Стефан Китанов покани Ник Пауъл да стане председател на международното жури на „София филм фест 2019“. „За мен беше чест, наистина се почувствах поласкан от тази покана. Познавам  Кита- директорът на фестивала от преди много години, и се чудех защо не ме е поканил по- рано! Шегувам се разбира се, но наистина ми беше приятно, защото обичам да гледам филми, обичам да дискутирам филмите, харесва ми да съм жури, защото винаги срещам интересни хора. Това е невероятна възможност да гледам филми от цял свят. Като хвърлих поглед върху списъка, заглавията ми бяха непознати, не съм гледал тези филми преди и бях много въодушевен от този факт.”

Цялото интервю чуйте в приложения файл: