Ейлиш ни Гуивна: В разказа трябва да има език, който работи

„В началото на всеки един проект трябва да има личен момент и тук също има такъв личен момент. В продължение вече на няколко години Ейлиш учи български в „Тринити колидж“ в Дъблин. Аз това й преподавам – български, литература, култура и кино. Нейната вярност на тази кауза, бидейки известна писателка от първия ешелон на ирландската литература, да посвети от толкова ценното си време на изучаването на българския език, за мен това беше забележителен факт. Тогава се запознах и с разказите й, които ме очароваха с изключителната си класа“, разказа преводачът на книгата Димитър Камбуров.

„Отдавна съм фен на ирландската школа в късия разказ. Тя е въплъщение на една вече много здраво установена ирландска традиция и реших, че искам нейните разкази на български.“

Идеята покълнала и книгата „Литературен обяд и други разкази“ вече е факт.

„Вече четири години съм свързана с България, защото моят син се ожени за българка, имам внук българче. Така започна моята връзка с България. Оттогава се появи тази идея. В „Тринити колидж“ има възможност да се изучава български и аз реших да го направя.“

Според Камбуров, в писането на Ейлиш ни Гуивна се откриват „изключително богатство, финес, елегантност на фразата“.

Запитана кое е най-ценното в един разказ, ирландската авторка каза, че „в разказа трябва да има език, който да работи“, но също така „разказът трябва да носи история, да разказва история“.

Ирландската писателка споделя и наблюденията си за основния вододел между писането на изток и на запад. По думите й, авторите в Източна Европа са много по-ангажирани с политическите проблеми на света и на страните си, докато за западните автори – и в Ирландия, и в САЩ във фокус е индивидът, неговият живот, психология, емоции.

Фактът, че за Ирландия се мисли като за „литературна страна“ може да бъде досаден, смята Ейлиш ни Гуивна. „Особено когато големите имена на ирландската литература от миналото като Джойс или Йейтс се превърнат в туристическа атракция. Но е факт, че живеем в среда на интензивен литературен живот, който е висококачествен.“

Много млади хора искат да бъдат писатели и много хора пишат в Ирландия. Има и много действащи университетски програми за творческо писане, които са постоянно запълнени, отбеляза още Гуивна, според която в страната има голяма конкуренция сред пишещите.

„Няма много пари в литературата. Само неколцина международно известни звезди могат да живеят единствено от писането си. Но дори те преподават допълнително в университет. И става все по-трудно. Книгите се продават, но не в огромни тиражи. Както казва северноирландския ми издател в Белфаст, ако книгата се продаде в 4-хиляден тираж, това вече е успех.“

„Онова, за което най-много се тревожим в Ирландия днес е хаотичният Брекзит, объркана ситуация, в която ние нищо не можем да направим. Друг проблем, който безспорно ни занимава, е проблемът със САЩ и Тръмп. Но най-съществени за нашия свят са климатичните промени. Защото нито Брекзит, нито Америка на Тръмп биха имали каквото и да било значение, ако светът не съществува. Но политиката работи винаги за днес и утре, за скорошните избори, докато тази тема е дългосрочна, с мислене отвъд 50 години и нататък.“

Преди време Ейлиш ни Гуивна е писала роман, посветен на ядрената опасност. Чувства се автор, ангажиран с проблемите на съвременна Ирландия, но изтъква, че главната й грижа е да прави изкуство, да напише добри и силни разкази.

Обичам да пиша, признава още Ейлиш ни Гуивна и добавя, че не разбира онези писатели, които сравняват писането с агония и с това „да изкараш кръв от камък“.