Любо Киров: Научих се да бъда себе си

Не искам да спирам да правя нови неща в музиката, казва певецът

публикувано на 05.04.19 в 14:44

Водещият на „Нощен Хоризонт“ Виктор Димитров и Любо Киров

Снимка: Лозина Владимирова

Интервю на Виктор Димитров с Любо Киров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Важно е човек да не изгуби себе си, докато върви по професионалния си път. Много често в паданията си съм осъзнавал много по-важни неща, отколкото в състоянията си на радост и на успех“. Това сподели в предаването „Нощен Хоризонт“ певецът Любо Киров.

„Не искам да спирам да правя нови неща. Притеснявам се от инерцията. Искам да експериментирам. Дори и да не излезе нещо, важно е да я има провокацията за търсене на музика. Нашето зареждане е правенето на музика“, допълни още Любо и разказа как преди излизането на албума му „Както преди“ изпратил запитване до екипа на Ерос Рамацоти с предложение да запишат дует на едноименната песен. Отговор не получил, но мечтата да има съвместно парче с италианския певец все още е жива, защото, както сам казва – „не забравям мечтите си“.

„Още от теб“

„Никога не съм се опитвал да отговоря на много очаквания, по-скоро съм бил честен спрямо това, което правя. В това най-много си личи, ако човек измисля себе си, защото може да се окаже, че е създал несъществуващ образ. Другото вече е претенция, интелектуалничене. Аз се научих да не се самонаблюдавам. Голям бич за артиста е да се самонаблюдава, докато от него се изисква да бъде истински на сцената. През цялото време се подлагаш на анализ дали сега те харесват... Когато се научих да не правя това, а да излизам на сцената, да потъвам в нея или да отлитам, хората разбраха, че съм истински в това, което правя“, признава Любо Киров.

Според него, ако имаш изкуството като инструмент, това е само начин да се изразиш:

„Изкуството е ненужно, ако няма послание, защото се превръща в занаят. Занаятчийството в музиката съществува. Творците са тези, които имат истини за разказване. Това ги различава от занаятчиите“.

„Научих се да си ползвам интуицията, моята лична вяра в нещата, които харесвам“, споделя още Любо:

„Научих се да говоря за нещата, които харесвам, и да правя музиката, която харесвам. Научих се да махам етикетите от съдържанието, научих се да не робувам на бързите моди, научих се да съм убедителен в това, в което съм най-силен – да разказвам моята лична история“.

„Летим“

„Темпото е много важен фактор. Това е от най-търсените и важни неща в музиката, защото отговаря на ритъма на сърцето. Бийтовете, близо до пулсацията на сърцето, карат човек да танцува и да се радва, а ако са малко по-назад, предизвикват сантимент и меланхолия. Музиката е и в нас като духовна генетика“, каза още Любо Киров.

Според него ние, хората, се смятаме за много материални, а всъщност боравим и се спасяваме с нематериални термини като музика, изкуство, радост, щастие, идея, любов.

За Любо цялостното уважение към българската музика през годините се променило в положителна посока:

„Това увеличи търсенето на българската музика. Това ни позволи да правим големи концерти. Някои от българските продукции задминават вариантите на продукции на западни изпълнители, които минават през България, защото не носят пълния капацитет на шоуто си. Пример за това са Влади Ампов – Графа, Орлин Павлов. Примерите ги има и в миналото – ФСБ, Васил Найденов, LZ, Трамвай номер 5, Щурците, Сигнал, групи и изпълнители с песни с послания“.

„Голяма песен за мен е „Високо“ на ФСБ. Тя е непреходна като текст, като звук, като атмосфера, с която се създава една убеденост – да не си малък, дребен, злободневен, а високо над проблемите, да се връщаш към себе си“.

„Както преди“

„Когато нямаме нищо друго, културата и изкуството са тези неща, които можем спокойно да ползваме, защото има откъде да ги вземем, те не са толкова скъпи и са около нас – винаги можеш да прочетеш книга, да гледаш филми, да слушаш музика. Щастието е вътрешен процес, то идва отвътре навън. Често ще срещнете хора, които имат всичко, а са забравили мечтата да бъдат музиканти. Никога не забравих детската си мечта да бъда на сцена, аз съм щастлив, защото си я постигнах“, сподели още Любо Киров.

Според него ново социално явление, което да доведе до нов стил в музиката, би било някаква технологична промяна, но не и духовна, „защото няма еволюция в човешката душа“:

„Всеки се ражда и започва от нулата да се учи на любовта. Затова и правим едни и същи грешки. Ако имаше духовна еволюция, някъде във времето щяхме да сме се научили да не лъжем, да не крадем, да не убиваме, да не правим войни, да се грижим за другия. Но това не се наблюдава. Еволюцията е само технологична и във формите на изказ, но не и в потребностите“.

„Всички пътища водят към теб“

„Успешните хора са се научили да поемат удари заради истината, която носят в себе си, научили са се да падат от високо, но да се изправят, научили са се да не очакват много, за да нямат разочарования, научили са се да се движат спрямо моженето си, знаят толкова, колкото показват“, смята Любо Киров.

„Няма по-голям успех от това да притежаваш емпатия, това е другата дума за любов. Любовта е еднопосочна, не изисква обратен подарък, тя е нещо самодостатъчно за теб и за другите. Не се притеснявайте да прощавате, да забравяте, да правите добро. Ако простиш, ще простиш и на себе си, ако помогнеш на някого, помагаш и на себе си. Не приемай нищо за даденост, не смятай, че някой ти е длъжен. Ако ти се случва нещо добро, което не заслужаваш, това означа, че някой някъде го е изработил за теб, без да знаеш“.

Интервюто с Любо Киров можете да чуете в звуковия файл.

----

* „Още от теб“, „Летим“, „Както преди“, „Всички пътища водят към теб“ са заглавия на песни на Любо Киров, които певецът избра за музикален фон на интервюто в предаването „Нощен Хоризонт“.