Проф. Пламен Легкоступ празнува юбилей с изложбата "60X60"

Творческата ретроспекция разкрива художествените търсения на твореца от студентството му през 80-те години на миналия век до днес, включително и последния му период от живот и творчество в Китай.

Изложбата е подредена в художествената галерия „Борис Денев“ във Велико Търново и показва учебни рисунки, ранни автопортрети, графики, живопис и дигитални опити на проф. Пламен Легкоступ.

Изложбата 60Х60, с която проф. Пламен Лагкоступ празнува своя юбилей, е всъщност хибридна конструкция между пътепис, автобиография в картини, цветно пиршество, мизансцен на творчески катарзиси, но в основата ѝ е житейската панорама на един творец с ясна художествена и гражданска позиция.

През осем различни периода е минал художникът от 1980-а година до днешния си 60-ти юбилей, разказа Нейко Генчев, чието издателство представи книгата на проф. Легкоступ „По вълните на времето“.

„През тези периоди той е бил различен художник и различен човек и може да се види развитието му до настоящето, когато вече е близо до съвършенството. Човек, който изобщо не се страхува да влезе в дълбокото, да се заеме с напълно нови и за него неща, и от тях да създаде нещо съвсем ново“, отбеляза Генчев.

По думите му, особено интересни са последните работи на Легкоступ, в които можем да видим истински синтез на културите:

„Говоря за китайския му период, как от две изключително различни култури с различни средства, с различна философия той успява да синтезира нещо ново, като в същото време запазва най-ценното от съставките, които са включени в него“.

Книгата „По вълните на времето“ е своеобразен каталог на 60-те картини, които проф. Пламен Легкоступ представя в изложбата за своя юбилей.

„Аз съм вечното дете, излъгано от света“, посочва в книгата си художникът, който представя студентски рисунки, графични творби, компютърни предизвикателства и 16 картини, рисувани в последните години, когато живее и твори в Китай.

Най-миниатюрната творба е негов автопортрет с размери 13 на 16 см, рисувана през 1980 година , а най-крупната творба е 150 на 300 см и е копие на картината му „Институт „Конфуций“ – мост между цивилизациите“. Оригиналът е в Китай и е собственост на Пекинския университет за чужди езици и култури.

„Животът ми даде много уроци за 60 години“, сподели проф. Пламен Легкоступ.

„Някои грешки съм се опитал да не ги повтарям, други така се е случило, че съм ги повтарял, но на практика съм узнал какъв е смисълът на сентенцията „Не вярвай на данайците, дори когато ти носят дарове“.

В каква посока ще отплава занапред е Божа работа, вярва проф. Легкоступ. „Един творец никога не знае накъде ще отплава, може да е по течението, може да е срещу течението. Важното е да пътуваме“.

Дух, сила и непокорство са водили проф. Пламен Легкостут да устоява на житейските ветрове, превръщайки ги в попътни в платната на кораба си. Признава, че все още не е нарисувал всичко, което иска.

„Рисувал съм и животни, и много предмети, в един период и хора съм рисувал. Бил съм два пъти женен и успешно разведен. Сега живея с трета дама на сърцето си, но нито една от тях не съм нарисувал, защото любовта не трябва да се рисува, тя трябва да се изживява“, разказва още той.

„В общи линии това, което съм мечтал, съм го изобразил по някакъв начин. В крайна сметка художникът, ако не може да изживее мечтите си, поне ги пресътворява, било то с четка или в глина. Мечтая да нарисувам този сюжет, който досега не съм рисувал. Какъв ще бъде той, времето ще покаже. Оставам ми още има няма 40 години да станем столетници“.

Проф. Пламен Легкоступ рисува само в ярки цветове. Картините му изобилстват от жълто, оранжево, червено, виолетово. Споделя, че работи с поне 10-15 нюанса на любимите си цветове. За него колегите му художници казват, че цветовете, които използва, го характеризират най-добре като ярък, понякога френетично наситен, звучен и енергичен.

„Хората, които се радват на картините, на изкуството, и без друго животът им не е чак толкова розов. Всеки си има проблеми и да му нарисувам някоя картина, която да излъчва някаква тъга - няма смисъл да го обременявам човека допълнително. В крайна сметка изкуството е игра и аз се радвам като рисувам. Ярките, топли тонове ми създават едно по-оптимистично, по-ведро настроение. То ми помага да изляза от другите ситуации, в които съм попадал през живота си“.

Рибите са запазената марка в картините на проф. Пламен Легкоступ в почти всичките му творчески периоди. В техния образ той търси съчетанието на различни форми и чувства.

„Мъката на художника е, че вижда в живота неща, които другите се правят, че не виждат или не са за виждане, но по-голямата мъка, е че не можем да ги променим“, прави равносметка на 60- годишния си юбилей проф. Пламен Легкоступ.