Как изкуството побеждава агресията

В Националната гимназия по приложни изкуства в София се обучават 480 деца. Заедно със своите преподаватели, повечето от които са бивши възпитаници на гимназията, споделят едно уютно арт пространство без агресия и негативни прояви.

"Чувствам се страхотно, защото в цялото училище има едно изключително топло отношение, едно изключително разбирателство още от самото начало. Когато влязох тук, беше страхотно. Аз сега съм 11 клас и ми става гадно, че трябва да напускам това място. Страхотно е", споделя ученичка от гимназията.

Неин връстник добавя:

"Приятно е да се общува с хората тук. Никой не ни ограничава. Мисля, че имаме добра свобода тук. Креативността ни се развива в това училище".

Антония и Ивайло са единадесетокласници в актуалната специалност "Пространствен дизайн". Имат късмета да попаднат на млади, компетентни и отдадени учители, бивши възпитаници на гимназията, преминали през школата на реалния рекламен бизнес, но избрали да преподават.

Мотивацията си споделят Милена Антонова и Диана Драйчева:

"Не сме тук заради заплатата, а по-скоро заради удоволствието от работата с децата. Тази творческа атмосфера, която кипи, е много зареждаща и за нас. Както им даваме на тях от нашите знания, така те ни дават от тяхната енергия и се комбинираме и се получава една много добра симбиоза и проектите, в повечето случаи, се получават на много добро ниво".

"Не сме точно класическата форма на взаимоотношения учител - ученик. Чувстват ни близки и ние ги чувстваме близки. Това някак спомага за изграждане и в творческия процес, и във взаимоотношения за решаване на проблеми. Тук пример за агресия нямаме. Аз лично като учител много уважавана се чувствам. Никога не ми е нарушавано пространството на авторитет".

В часовете по рисуване на 28-годишния Мартин Трифонов, също възпитаник на гимназията, е трудно да различиш учителя от учениците. Цари спокойствие и ред, говори се тихо и всички са концентрирани върху скиците, които рисуват:

"Правя сравнение веднага със съседни училища. Нашите се открояват като визия даже. С по-артистичен вид. Виждам, че и в мисълта си са по-освободени, по-малко цигари се пушат, което за мен е важно".

Близката възраст им помага бързо да намират общ език. Разбират се лесно, с малко думи:

"С тях ми е по-лесно, отколкото с радиото. Гледам да съм естествен“, споделя Мартин Трифонов. Да преподава в гимназията за него е сбъдната мечта.

Вече пет години Диана Драйчева преподава. Казва, че това е естествен процес, затваряне на един цикъл и започване на нов:

"Оттук излязох, тук се върнах. Идва един момент в живота, в който, когато си трупал познания, правиш равносметка и си даваш сметка, че наистина е добре да предадеш тези познания по-нататък. Да има смисъл от всичко, през което си преминал".

Като всички деца и тези си имат свои проблеми, възгледи, вкусове и мнения. В търсене на своята индивидуалност боядисват косите си в ярки цветове, носят скъсани чорапогащници и ръчно изработени дрехи и бижута. Всеки е уникален по своему и очаква да бъде разбран и приет, казва директорката Лилия Балева:

"Аз си разговарям с тях, аз научавам какви са им гаджетата, какво се е случило, кой нещо страда, кой го мъчи нещо, какво има на душата си. Да не сме учител – ученик, много раздалечени, а да има близост, да има подкрепа, защото те вкъщи имат едни изискващи родители, ако и тука ние много страшно ги гледаме, къде да отидат, на кого да споделят".

Има и трудни деца, които се нуждаят от специално внимание. И го получават:

"Все повече семейства се разделят, все повече семейства обръщат повече внимание на печеленето на пари и на осигуряването на някакъв бит и през това време забравят, че там има едно дете, което иска нещо да сподели, обаче ние нямаме време да го чуем. Ние всички знаем всичко за децата, помагаме, срещаме се. Грижата е голяма".

Общуването с изкуството помага най-много. В училищната галерия постоянно гостуват изложби на известни български художници, а изявени творци се срещат и разговарят с тях. Тази възможност е истинско богатство, защото изкуството формира ценности, моделира вкусове и характери, казва галеристът Иво Масларски, един от големите приятели на гимназията:

"Изкуството трябва да възпитава. Няма нищо по-хубаво от това истинските човешки ценности, моралът да бъдат приоритетни при възпитанието на младото поколение. Другото всичко според мен е бош лаф".

В сложното ни съвремие всеки търси пътя си сам. Важното е да знаеш посоката. И да вярваш. Разнообразно и цветно - така вижда бъдещето си единадесетокласничката Антония. Отсега тя знае, че то е в България:

"Гледам да работя с хъс и много стимул, защото проектите така стават най-прекрасни. За да стане, трябва да го обичаш наистина. Много мои връстници твърдят, че тук няма нещата да станат, затова бягат в чужбина, но реално ние сме тези, от които зависи промяната. Затова оставам тук, с две ръце".

А бъдещият учител Ивайло смята, че държавата ни се нуждае от повече изкуство:

"Ние сме тук, за да променим това, да докажем, че изкуството е нещо в тази държавата. Аз мисля да кандидатствам в чужбина и да се върна обратно, да се опитам да го наложа, да се забелязва това изкуство".

Репортажа чуйте в звуковия файл.