Проф. Лидия Денкова: Нашето дигитално време е длъжник на Леонардо

Навършват се 500 години от смъртта на Леонардо да Винчи. У нас годишнината ще бъде отбелязана със серия от събития. По инициатива на италианския посланик в България Стефано Балди във фоайето пред Центъра за книгата се открива изложбата "Леонардо. Благородният гений". 

В Нов български университет представят изследователски резултати от пътуващия семинар до Флоренция "500 години живот. Изобретения и изкуство в наследството на Леонардо да Винчи". Проектът е осъществен от преподавателя проф. Лидия Денкова и нейни студенти през април и се базира върху посещения на знакови исторически обекти, свързани с живота на Леонардо.

"Трудно е да се каже с няколко думи какво преживяхме, но така или иначе за нас беше изключително вълнуващ досега с оригиналите, които италианските музеи са изкарали в момента в големите музеи на Флоренция. Да кажем това, което ние посетихме са "Уфици", Палацо Векио, музея "Галилео Галилей" на ренесансовата наука, музея на самия Леонардо да Винчи, където всички могат сами да се забавляват, дори да пресъздават изобретенията на Леонардо", разказа проф. Денкова пред "Хоризонт". 

"В Милано наистина беше забележително посещението ни на библиотека "Амброзиана", където се пази най-големия кодекс, т нар. Атлантически кодекс, съдържащ над 480 фолия с близо 1120 страници и за пръв път библиотеката беше извадила един от вариантите на този огромен кодекс атлантически, наречен Атлантически не по името на океана, а по името на тогавашния размер на атласите, които са били над метър и нещо. Трудно мога да опиша какво означава човек да се докосне до оригиналите на Леонардо да Винчи и да си даде сметка за невероятната широта, невероятната дълбочина на всичко онова, което той е направил", допълни преподавателят.

Всяка епоха се опитва да си присвои универсалния гений

Като припомни мисълта на Леонардо, че е лесно да бъдеш универсален, проф. Денкова изтъкна, че "всяка епоха се опитва да си присвои този универсален гений, чието обхващане е наистина невъзможно".

Днешният ден е повод да си припомним за тази универсалност, която, за съжаление, нашето време все повече забравя, смята проф. Денкова. "Нашето време, ако вземем не само политиците, но и дигиталният ни 21 век, все още сме длъжници на необозримото наследство на Леонардо."

Леонардо не е зад нас, а пред нас и ние имаме все още какво да гледаме, подчерта проф. Денкова. Тя е на мнение, че широко известните картини на Леонардо да Винчи в известен смисъл засенчват "онова, което той е написал, което е създал, което е завещал като разбиране за поведението на всяко едно поколение, за отношението на всички към света и към изкуството, към науката, към всичко, за което се сетите".

За разлика от Леонардо днес не говорим за съвършенство, а за успеваемост

За разлика от страстния стремеж на Да Винчи към съвършенство, ние днес не говорим за съвършенство, говорим за успеваемост, отбеляза още проф. Денкова.

"Интересува ни нещо, което има полза, което лесно може да се осъществи, но което не е задължително да бъде съвършено. А всъщност съвършенството е това, което би трябвало да възпроизведем като наша дългосрочна визия."

Днешното време, в което говорим за иновации, коренно се различава и от разбирането на Леонардо да се изобретява през изкуство, добави още Лидия Денкова.

"Ние тепърва ще осъзнаваме и връзките между наука и изкуство. Говори се, че това, което той е написал за линиите на светлината, рисувайки, всъщност е в основата на квантовата теория за вълновата природа на светлината. Т. е. има този начин на изобретяване който е особен, който е доста по-задълбочен, който е насочен действително към долавяне на красотата и оттам към изобретенията."

Повече по темата чуйте в звуковия файл.