Фермерите с месодайни животни се обединяват в обща браншова организация

Освен че се наложи като зимен курорт и фестивален център с международна разпознаваемост, през последните години в Банско успешно се развиват фермерството и биопроизводството. Стадата от крави, овце и кози няма да видите по улиците, както беше преди години и това си имаше своя чар. Модерните ферми са извън курорта, а планинските пасища все още са достатъчни за увеличаващия се интерес към животновъдството.

Колкото и парадоксално да звучи, пътят на качествените месни и млечни продукти до вътрешния пазар, хотелите и ресторантите е проблемен, а износът - блокиран от неконкурентна държавна политика и ветеринарни забрани. Но фермерите не се отказват и най-важното – осъзнават, че трябва да се обединят в нов тип кооперации.

Той е един от най-успешните фермери у нас. Може и да не се занимава с това, тъй като фамилията има и увеселителни заведения, спечелили призове за най-качествени клубове в Европа и САЩ. Но Йордан Еринин от Банско знае от баба си и дядо си, че кравата и конят са спасявали семейството от глад и по време на война. И затова не се отказва. Работата не го плаши. Липсата на правила и ясна политика в животновъдството обаче му тежи.

Днес в голямата и модерна ферма на Йордан има двеста елитни животни. В началото е бил само меракът.

„2010 година купих 20 крави с 20 теленца. Започнах постепенно да ги увеличавам. Бях с една порода, която не се реализираше на пазара. Смених породата, в последствие взех и млечни животни. Започнахме да произвеждаме и мляко, и месо. Повече от мерак го правим“, сподели той.

Никак не е лесно, но той знае какво иска и е убеден, че си струва.

„Искам да продължавам да създавам и да се развиваме. Искам като отида в Германия, Италия, Франция – там е много развито животновъдството, искам и ние да станем така“.

Пазарът е най-тежкият проблем на фермерите. Както вътрешният, така и външните. Тук се усеща и най-сериозният дефицит на държавност, споделя Йордан Еринин.

„Имаме за съседка Турция, която е огромен пазар, ние не можем да захраним един квартал на Истанбул… Ако ни се отвори пазарът, ще бъдем много добре“, казва той и посочва, че пазарът е затворен заради болести на територията на България .

Според него българските производители трябва да се наложат месото си на пазара у нас.

„За момента се внася много – испанско, бразилско, мексиканско… Не мисля, че ще е по-добре, защото там се използва ГМО за храна, а нашите продукти са чисти

Без истинско обединение на животновъдите, които да отстояват интереса си и без коопериране, българското месо, мляко и млечни продукти нямат шанс да пробият на висококонкурентните пазари.

„Месодайните асоциации – те са две в България, сега се опитваме да направим браншова организация, която да ни защитава интересите пред правителството“.

Според Йордан Еринин ще е добре, ако има коопериране между производителите.

„Например, бях в Австрия, мандрата, която е там, е на всички фермери – около 1500 човека, занимаващи се с производство на мляко. Сложили са ръководен екип, който им търси и намира пазари. И това е модел от 130 години, който е работещ. Трябва към такива неща да се стремим.“

„Малко ще е трудно, но занапред може и да стане това нещо. Тук някак си още си нямаме доверие един на друг. Но това трябва да се случва – кооперативи, заедно да търсим пазари, заедно да пробиваме“, каза Йордан Еринин.

Репортажа може да чуете от звуковия файл.