Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В "Приземената армия" - Историята на изтребителя от село Радуил

| обновено на 09.05.19 в 17:00

Самоковското село Радуил преплита по различно време съдбите на Иван Вазов, Христо Смирненски, Николай Хайтов. Вазов пише за селото в своите съчинения, Смирненски се лекува от туберкулоза в продължения на година, а Хайтов работил там като инженер-лесовъд.

В селото обаче има една забележителност, чиято история също трябва да бъде разказана. Тази на изтребителя МиГ 21.

„Едно време помня тука как падаха самолетите по ливадите“ – така започва разказът на бай Любен от самоковското село Радуил. През 1944 година, като тръгнели американските самолети към София, майка му го карала да се крие.

„Тука преди една година изкопаха самолет от 44-а година, под долното село, забил се във водата“, обяснява той за „Месершмит“-а, открит в съседното село Марица.

Преди 19 години будни радуилчани поставили на един от завоите в центъра на селото един МиГ-21Ф-13 борд 518Докарали го с камион. Сега го боядисват „чат-пат“.

Туристите се снимат с него. „Охранява ни“, шегуват се в Радуил, защото НАТО им се струва „далече“.

„Бди над нас, със сигурност. Идват хората, някои казват: „А, танк! О, има и самолет!”– казва кметът на селото Любомир Димитров описва пътя на инициативата, подета от най-добрия му приятел майор Димитър Димитров.

Във времената, когато „съсипваха армията, 2000 година“, когато ген. Михо Михов командвал Военновъздушните сили, в Радуил решили да си осиновят самолет.

„Скоро някакъв спира тук някакъв, преди три години –човек, който казал, че е летял на този самолет“, пояснява кметът.

Любомир Димитров показва и танка Т-34, който пък пази детските катерушки на десетина метра от самолета.

„Той е от Пазарджик, от поделението – от там е докаран, пак с платформа, не е дошъл на самоход. Т-34, който е изнесъл войната на гръб, защото е бил много маневрен, бърз, защитен.“

Имали сме умопомрачаващ бойни единици, сега „нищо нямаме“, вайка се още кметът.

Преди 19 години Костадин Петров е бил на 62. Той е бил човекът, който е трябвало да напише писмото до Министерството на отбраната за поставянето на самолета. 

„До министъра, защото това да се отпусне… не е играчка работа. И е самолет, и е МиГ, който е действащ. И трябваше да се напише защо хората искат тука самолета“, спомня си той.

Костадин Петров е бил сред онези, които са подготвяли основите за самолета в Радуил. Минавали скептици, които смятали това за „детска работа“.

„Но ние упорити, копаеме, изляхме основите – те се виждат къде са. От Пловдив до тука го докараха самолета, после докараха и танка. Ние сме въоръжени – и самолет, и танк имаме. Само да смее някой да ни нападне.“

Костадин Петров е убеден, че трябва нещо „по-монументално да се прави“, което да остане за поколенията.

Целия репортаж на Добромир Видев чуйте в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Десислава Тихолова с портрета на престолонаследника Борис Трети

131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител

На днешния ден се навършват 131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител. Знае се, че Русе е бил любим град на първия ни следосвобожденски монарх - княз Александър Батенберг. Тук за пръв път той стъпва на българска земя, тук се весели с дипломатите от мисиите на европейските страни и намира спокойствие от софийските политически..

публикувано на 30.01.25 в 19:43

Истории от бунтовно Русе

Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..

публикувано на 27.01.25 в 20:48

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38