Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Цветана Кръстева: Японската култура ни е необходима, за да ситуираме България като място между Запада и Изтока

Откъде идва интересът в България към далечна Япония?

Доц. Евгений Кандиларов: Не само литературата, а всички останали японски изкуства намират почва в българското общество

| Интервю
На голямата сцена на Народния театър „Иван Вазов“ се провежда концерт на японски барабани тайко. София, 8 октомври 2025 г.
Снимка: БТА

Отбелязват се 35 години от създаването на специалност Японистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тържествата ще са на 17 октомври, а лекция на проф. Цветана Кръстева - преводач, преподавател и основател на специалността Японска филология, ще има на 16 октомври.

"Студентите бяха малко, но елитни. Всички се развиха много добре и помогнаха да се затвърдят основите на специалността. Основната опора на Японистиката е огромният интерес в България към Япония и нейната култура. Първите отпратки към Япония срещаме още у Вазов. След дипломирането на първите японисти започва активно да се издава японска литература. Сред тях - специално да спомена името на Дора Барова, която беше много сериозен преводач на съвременна японска литература. Тази традиция продължава. Има ентусиазирани млади хора, които ще продължат", разказа пред БНР проф. Цветана Кръстева.

"Интересът към Япония в България винаги е съществувал. Япония, японската култура ни е много необходима да ситуираме България като място между Запада и Изтока", смята тя.  

Контактите на българите с Япония може да отправим още към края на 19-и и началото на 20 век. Япония не е непозната тогава, когато развиваме активни дипломатически, икономически и културни отношения на държавно ниво след Втората световна война, по време на Студената война, когато политиката на държавата целенасочено се опитва да мотивира този интерес към Япония, коментира в предаването "Хоризонт до обед" доц. Евгений Кандиларов, който преподава съвременна японска история.

Културното разкриване на Япония включва не само литературата, а всички останали японски изкуства, които намират почва в българското общество. Появата на превод не през друг език, а директно от оригинала, дава възможност българите да се докоснат максимално до произведенията в различни изкуства, представени у нас още през 70-те и 80-те години, отбеляза той.

Изложба, наречена „Заедно“ гостува в рамките на 36-ите Дни на японската култура у нас. Снимка: БТА

Според проф. Кръстева езикът и културата са неделими.

"Българският език  е изключително подходящ, изключително удачен за предаване на това чувство към красотата, което е определящо в японската класическа литература и привлича до ден днешен. Чувството за красота българите го носят. На мен контактът с японската литература ми помогна да преоткрия красотата на природата на България. Неслучайно японската литература е толкова популярна и търсена у нас."

"Всички опити да се правят паралели между България и Япония са трудни, тъй като става въпрос за два различни свята, но Япония е била много притегателна, енигма, обвита в мистичност", подчерта доц. Евгений Кандиларов.

Нормално е студентите да идват с идеализирани представи за Япония, отчита той.

"Това, което често ги довежда, е популярната японска култура. Представи, формирани въз основата на т.нар. мека сила на Япония. Ние се стремим да им покажем цялото многообразие на Япония, на японците. Тези красиви картини, но същевременно истинския живот на японеца, който през вековете никак не е бил лек, никак не е бил гладък. Япония като островна държава е постигнала страшно много благодарение на стремежа за оцеляване въпреки всички трудности, с които е трябвало да се справя – както в древността, така и в по-ново време."

"Има много добродетели, които могат да привлекат интереса на младите хора. Всяка страна има и отрицателни страни. Въпросът е какво ще гледаш и защо", изтъкна проф. Кръстева.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.  

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Родопската теснолинейка Септември - Добринище" е вече на книжния пазар

В "Нощен хоризонт" гостува Кристиан Ваклинов, "будител - пазител" на историята и настоящето на единствената работеща теснолинейна жп линия у нас. Той е председател и на Гражданско сдружение "За теснолинейката", създател и на единствения у нас музей на теснолинейката в гара Цепина. В началото на месец октомври Ваклинов издаде и супер луксозната..

публикувано на 10.11.25 в 11:20

Траханата от Пелевун - вкус, който пази традициите живи

Едно ястие от векове събира хората и гради мостове между поколенията – траханата . Позната още от времето на Древна Персия, днес това тестено изкушение не е просто храна, а символ на домашния уют и споделеността. Ивайловградското село Пелевун е сред малкото места у нас, където традицията се пази жива и оживява всяка есен с Празника на..

публикувано на 09.11.25 в 07:35
Мирчихан Мехмед

Мирчихан Мехмед: Чужденците много харесват българските торти

Мирчихан Мехмед или Мери, както всички я наричат е от Русе, но от 15 живее в Белгия. В страната на шоколада, младата жена открила възможността да осъществи своите кулинарни таланти и да превърне това, което й доставя радост, в удоволствие за другите - да прави десерти, торти и други сладки изкушения . "Как тръгна всичко? Аз торти и..

публикувано на 03.11.25 в 12:28
Проф. Сергей Игнатов

Предстои голямото откриване на Големия египетски музей

Тази събота в 19.30 часа ще започне грандиозният спектакъл по откриването на Големия египетски музей. Церемонията за официалното откриване ще събере 250 артисти, като сред изпълнителите са 160 египетски певци, музиканти и танцьори, а останалите са от 79 различни националности, и ще се предава на живо в платформата TikТок. На церемонията,..

публикувано на 29.10.25 в 11:51
Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава

Мащабни събития се проведоха във Велико Търново по повод 840 години от въстанието на Петър и Асен

С фестивали, концерти и международна научна конференция Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава. Светлинен спектакъл по повод честванията на 840-ата годишнина от въстанието на болярите Петър и Асен Велико Търново се върна 840 години в историята, за да..

публикувано на 26.10.25 в 12:02

Изложба в Ловеч показва строителството на жп линията Ловеч – Троян през погледа на Никола Танев

В Художествената галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в Ловеч е открита изложба с творби на изтъкнатия български художник Никола Танев (1890–1962). Експозицията включва 27 произведения – акварели, туш и пастели, създадени през 1947–1948 година, които документират строителството на железопътната линия Ловеч - Троян. Освен високата си художествена стойност,..

публикувано на 26.10.25 в 07:13

Крит – островът, който разказва истории

Остров Крит не е просто дестинация – той е преживяване, съчетаващо цялата палитра на гръцкия туризъм. Тук се срещат суперлуксозни хотели и круизни кораби, диви къмпинги и семейни пътувания. Мнозина българи вече са го посетили, но Феня и Искра Декало го откриха за себе си за седмица. В малките села животът тече бавно. В кръчмата „При Спирос“ чужденци..

публикувано на 26.10.25 в 06:38