Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Преди и сега": Народният съд - пълна генна модификация на обществото

80 години по-късно - семейни истории в сянката на мълчанието

| Репортаж
Снимка: Държавен архив

Само две седмици след паметния 9 септември "любимият син на българския народ" Георги Димитров дава указания от Москва да се унищожи фашистката интелигенция, а Трайчо Костов нарежда до началото на октомври да са готови списъците с врагове. В същата заповед уточнява, че е задължително при репресиите да се унищожават всички документи и да се заличават следите. В противен случай ще бъде търсена лична отговорност.

На 19 април 1945 г. Георги Димитров пише в радиотелеграма до Трайчо Костов следното: "В момента, когато народните съдии завършват своята работа, е необходимо сериозно да се разгледа въпросът за семействата и близките на екзекутираните и осъдените. Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят в дадения случай каквато и да било роля".

До април 1945-та голяма част от "работата" вече е свършена и остава оформянето на документите. Властта така ясно е показала на семействата и близките на убитите как трябва да мълчат, че вече 80 години трудно споделят собствената си родова историяПреди още да се чуе за т.нар. "Народен съд", властта на комунистите вече разчиства.

"Всяка власт първо елита гледа да премахне. Това е била целта – да се очисти. Те са си копаели сами гробовете – тези, които са ги застрелвали. Хората още ги е страх, насаден страх от бащите и дядовците. Ужас е било, страшна работа! Не може да си го представиш въобще."

Сред убитите в първите дни на ноември 1944-та в местността Бальов дол между селата Нисово и Щръклево са внучката на Баба Тонка - Тонка Никола Обретенова и съпруга й Нико Просеничков. Защо? Защото Просеничков, макар и пенсионер тогава, бил директор на Мъжката гимназия и възпитаник на университета в Йена, Германия - ерго фашист. Самата Тонка пък е първата жена агроном с диплома от Франция. Къде ти милост за такива хора! Тя не била в списъка, ама тръгнала с мъжа си "за справка" и нямало накъде - казахме каква е разпоредбата - без следи, без свидетели. Единствените разговори за политика в това семейство започвали и свършвали до четите на Левски и Освобождението. И в учебниците на децата точно там свършва разказът за семейството. За комунистическите им палачи нито дума. 
Внукът на Баба тонка Боян Балкански  Снимка: Ася Пенчева
Техният внук Боян Балкански тази година за първи път дойде на мястото, където са били убити баба му и дядо му.

"Много жестоко време е било и лоши хора, жестоки. Не сме добри хора. Аз не ги забравям. Цял живот съм си носил, че съм втора категория човек. До пенсионирането си съм усещал лошия полъх на наследството, което тези хора, покойните, ми донесоха. Но човек трябва да е добър и да прощава. Не мога да простя на убийците. Лично", споделя Балкански. 

Снимка: Ася Пенчева

По инициатива на Международно дружество "Елиас Канети" вече три години там се прави панихида за жертвите. Всеки разказва семейната си история и не се страхува, защото е сред свои. Тази уж народна власт е била безпощадна към всеки, който дръзне да й се противопостави. Почти като хитлеристите особено внимание обръщат на хората от ромския етнос. Бащата на Милан Николов е убит без съд и присъда, бил "неудобен". Убили го в лагера в Ловеч и пратили смъртен акт за слънчев удар, подписан от доктор, който също бил лагерист.

"Всяка година последната събота от март отиваме на шествие. Знам много убити хора от Русе. Нас 1962-ра година ни интернират. 1963 година се върнахме в Русе, бях в пети клас", разказва Николов. "Израснахме като деца без баща."

Тези убийства са повод за гордост за извършителите им. Сами отчитат и отбелязват с възмущение, че в Югославия, Румъния, Полша и Чехословакия "народните акции", както наричат престъпленията, са били компрометирани от меките присъди.

Ако една част от документите от т.нар. "Народен съд" вече са дигитализирани, а предстои обработката и на провинциалните състави, то убитите без съд и присъда са още по-зловеща част от картината на терора. Историците наричат това най-голямата касапница след Освобождението, а всъщност тогава се случва насилствена генна модификация на обществото ни.

Отвратително е това, което се е случило. Още по-отвратително е мълчанието ни.

Повече по темата чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Професията социален работник като призвание

Втора седмица щафетно протестират служителите в държавната администрация, които настояват за достойно увеличение на възнагражденията им. Те са възмутени от огромната разлика с увеличените заплати в други държавни институции. Днес пред сградите, в които работят, излизат служителите от Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта,..

публикувано на 26.11.25 в 09:05

"Искам бебе" вече и в Ловеч

В Ловеч беше открит кабинет на фондация "Искам бебе" за безплатни прегледи и консултации на семейства и двойки с репродуктивни проблеми. Нов кабинет на "Искам бебе" в Ловеч предлага безплатни прегледи и консултации Новият кабинет се намира в сградата на бившата детска поликлиника на болницата и е предоставен на фондацията от общината...

публикувано на 23.11.25 в 06:34
Таня Монева

131 СУ "Климент Тимирязев" отбеляза 40 години със спектакъл "Устрем към върха"

С празничен концерт-спектакъл в зала 1 на НДК столичното 131 Средно училище „Климент Аркадиевич Тимирязев“ отбеляза своя 40-годишен юбилей. Под надслова „40 години устрем към върха“ ученици, учители и родители се събраха, за да отбележат развитието, постиженията и духа на училището, чиито възпитаници през годините се утвърждават сред най-успешните в..

публикувано на 23.11.25 в 06:00

Нов поглед към Калояновската гробница

Още от входа на възстановката на Калояновската гробница посетителят попада в атмосфера, която напомня за тайнственост и древност. Приглушената светлина и ниските тонове на специално подбрана музика създават усещане за мистичност, а пространството може да бъде разгледано от три различни позиции. Това позволява своеобразен „поглед“ към света на отдавна..

публикувано на 23.11.25 в 05:15

Давид Папо: Професията на аптекаря е важна и ще се запази

В края на календарната година в повечето страни, включително и България, се приема бюджетът. През последните години все по-малък е делът на парите за здравеопазване. Но от това зависи кои ще са субсидираните лекарства. Революционна е идеята на президента на САЩ между потребителя и производителя на лекарства да няма посредници, включително аптекари...

публикувано на 23.11.25 в 05:15

От бащи на синове: как се калява стоманата в родната екстремна сцена

Как се калява стоманата на родната екстремна сцена влезе във фокуса на Автономията за слушане. В студиото на “Изотопия” чухме как се “наливаха основите” в началото и как “се строи” днес. Засегнахме и въпроси като: Как се предава страстта към тази музика и как се „поема щафетата“ по линията бащи и синове, както и кой от кого и какво..

публикувано на 21.11.25 в 18:59
Здравко Димитров

Дефицит ли е милосърдието: Защо пчелар от Враца дари 1 тон мед на деца и възрастни хора?

Доброто, също като любовта, може да се окаже лудост. За тази нестандартна трактовка ни подсеща един врачански пчелар, който споделя как му е хрумнала "откачената идея" да дари 1 тон мед на деца в неравностойно положение и на бедни възрастни хора.  Идеята беше да се направи нещо добро , съвсем естествено обяснява врачанският пчелар Здравко Димитров...

публикувано на 19.11.25 в 09:40