Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Преди и сега": Народният съд - пълна генна модификация на обществото

80 години по-късно - семейни истории в сянката на мълчанието

| Репортаж
Снимка: Държавен архив

Само две седмици след паметния 9 септември "любимият син на българския народ" Георги Димитров дава указания от Москва да се унищожи фашистката интелигенция, а Трайчо Костов нарежда до началото на октомври да са готови списъците с врагове. В същата заповед уточнява, че е задължително при репресиите да се унищожават всички документи и да се заличават следите. В противен случай ще бъде търсена лична отговорност.

На 19 април 1945 г. Георги Димитров пише в радиотелеграма до Трайчо Костов следното: "В момента, когато народните съдии завършват своята работа, е необходимо сериозно да се разгледа въпросът за семействата и близките на екзекутираните и осъдените. Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят в дадения случай каквато и да било роля".

До април 1945-та голяма част от "работата" вече е свършена и остава оформянето на документите. Властта така ясно е показала на семействата и близките на убитите как трябва да мълчат, че вече 80 години трудно споделят собствената си родова историяПреди още да се чуе за т.нар. "Народен съд", властта на комунистите вече разчиства.

"Всяка власт първо елита гледа да премахне. Това е била целта – да се очисти. Те са си копаели сами гробовете – тези, които са ги застрелвали. Хората още ги е страх, насаден страх от бащите и дядовците. Ужас е било, страшна работа! Не може да си го представиш въобще."

Сред убитите в първите дни на ноември 1944-та в местността Бальов дол между селата Нисово и Щръклево са внучката на Баба Тонка - Тонка Никола Обретенова и съпруга й Нико Просеничков. Защо? Защото Просеничков, макар и пенсионер тогава, бил директор на Мъжката гимназия и възпитаник на университета в Йена, Германия - ерго фашист. Самата Тонка пък е първата жена агроном с диплома от Франция. Къде ти милост за такива хора! Тя не била в списъка, ама тръгнала с мъжа си "за справка" и нямало накъде - казахме каква е разпоредбата - без следи, без свидетели. Единствените разговори за политика в това семейство започвали и свършвали до четите на Левски и Освобождението. И в учебниците на децата точно там свършва разказът за семейството. За комунистическите им палачи нито дума. 
Внукът на Баба тонка Боян Балкански  Снимка: Ася Пенчева
Техният внук Боян Балкански тази година за първи път дойде на мястото, където са били убити баба му и дядо му.

"Много жестоко време е било и лоши хора, жестоки. Не сме добри хора. Аз не ги забравям. Цял живот съм си носил, че съм втора категория човек. До пенсионирането си съм усещал лошия полъх на наследството, което тези хора, покойните, ми донесоха. Но човек трябва да е добър и да прощава. Не мога да простя на убийците. Лично", споделя Балкански. 

Снимка: Ася Пенчева

По инициатива на Международно дружество "Елиас Канети" вече три години там се прави панихида за жертвите. Всеки разказва семейната си история и не се страхува, защото е сред свои. Тази уж народна власт е била безпощадна към всеки, който дръзне да й се противопостави. Почти като хитлеристите особено внимание обръщат на хората от ромския етнос. Бащата на Милан Николов е убит без съд и присъда, бил "неудобен". Убили го в лагера в Ловеч и пратили смъртен акт за слънчев удар, подписан от доктор, който също бил лагерист.

"Всяка година последната събота от март отиваме на шествие. Знам много убити хора от Русе. Нас 1962-ра година ни интернират. 1963 година се върнахме в Русе, бях в пети клас", разказва Николов. "Израснахме като деца без баща."

Тези убийства са повод за гордост за извършителите им. Сами отчитат и отбелязват с възмущение, че в Югославия, Румъния, Полша и Чехословакия "народните акции", както наричат престъпленията, са били компрометирани от меките присъди.

Ако една част от документите от т.нар. "Народен съд" вече са дигитализирани, а предстои обработката и на провинциалните състави, то убитите без съд и присъда са още по-зловеща част от картината на терора. Историците наричат това най-голямата касапница след Освобождението, а всъщност тогава се случва насилствена генна модификация на обществото ни.

Отвратително е това, което се е случило. Още по-отвратително е мълчанието ни.

Повече по темата чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Здравко Димитров

Дефицит ли е милосърдието: Защо пчелар от Враца дари 1 тон мед на деца и възрастни хора?

Доброто, също като любовта, може да се окаже лудост. За тази нестандартна трактовка ни подсеща един врачански пчелар, който споделя как му е хрумнала "откачената идея" да дари 1 тон мед на деца в неравностойно положение и на бедни възрастни хора.  Идеята беше да се направи нещо добро , съвсем естествено обяснява врачанският пчелар Здравко Димитров...

публикувано на 19.11.25 в 09:40

"Преди и след": Истории за цензуриране, нагаждане и неудобни писатели

Какъв е пътят на една книга, за да достигне тя до читатели? Ако днес можем да споделяме творчеството през социалните мрежи или лесно да се самоиздаваме, то преди 1989 година съдбата на една книга, а много често и на нейния автор, е съвсем различна. "По времето на социализма ние се снабдявахме и със западни книги. По какъв начин - крадяхме от..

публикувано на 12.11.25 в 12:41
 Габриела Хутелън

Габриела Хутелън, която иска да свърже българите в Белгия

Да живееш в Белгия и да се чувстваш у дома. Това е възможно - казва нашата сънародничка Габриела Хутелън. Тя е от София, но от пет години живее в едно малко село близо до границата на Белгия с Нидерландия , където я е завела любовта и е създала семейство. Попадайки на новото място, Габриела започнала да търси контакти с наши сънародници,..

публикувано на 11.11.25 в 10:45

"Родопската теснолинейка Септември - Добринище" е вече на книжния пазар

В "Нощен хоризонт" гостува Кристиан Ваклинов, "будител - пазител" на историята и настоящето на единствената работеща теснолинейна жп линия у нас. Той е председател и на Гражданско сдружение "За теснолинейката", създател и на единствения у нас музей на теснолинейката в гара Цепина. В началото на месец октомври Ваклинов издаде и супер луксозната..

публикувано на 10.11.25 в 11:20
Премиера на книгата

"Приключенията на една блондинка" - среща с автограф и чаша вино на 12 ноември

На 12 ноември от 17,30 часа на среща с автограф и чаша вино в Коктейл бар "Опус" на ул. "Иван Вазов" 8 Мариана Кирова кани приятели и почитатели на премиерата на новата си книга "Приключенията на една блондинка". В книгата са включени разкази и новели, както и едноименния роман, който е обект на второ издание . Излезе от печат новата книга..

публикувано на 10.11.25 в 08:00

Траханата от Пелевун - вкус, който пази традициите живи

Едно ястие от векове събира хората и гради мостове между поколенията – траханата . Позната още от времето на Древна Персия, днес това тестено изкушение не е просто храна, а символ на домашния уют и споделеността. Ивайловградското село Пелевун е сред малкото места у нас, където традицията се пази жива и оживява всяка есен с Празника на..

публикувано на 09.11.25 в 07:35
Мирчихан Мехмед

Мирчихан Мехмед: Чужденците много харесват българските торти

Мирчихан Мехмед или Мери, както всички я наричат е от Русе, но от 15 живее в Белгия. В страната на шоколада, младата жена открила възможността да осъществи своите кулинарни таланти и да превърне това, което й доставя радост, в удоволствие за другите - да прави десерти, торти и други сладки изкушения . "Как тръгна всичко? Аз торти и..

публикувано на 03.11.25 в 12:28