Балетът на Старозагорската опера представя „Гето“

На 21 май Балетът на Старозагорската опера ще представи на сцената  на театъра премиерния спектакъл „Гето“ на световноизвестния италиански хореограф Марио Пиаца.

Като оптимист по природа и космополит определя себе си италианският хореограф Марио Пиаца, който този път избра балета на Старозагорската опера, за да постави за втори път на българска сцена своя уникален танцов спектакъл “Гето”. “Защото това е страната, в която е извършен безпрецедентен акт на хуманност за спасението на хиляди хора. Идеята на “Гето” е, че човек се затваря в различни видове гета – от онова, което е свързано с религия, раса и етническа принадлежност до гетото на елита, на собствената интелектуалност и емоционалност, а напоследък най-непреодолими са виртуалните самоограничения. Границите им могат да бъдат прекрачени само чрез съзидателната енергия.” Гетото е въпрос на душевна нагласа и преодоляването му е свързано със състоянието на духа.

За евреите клезмер-музиката е вид творчество, нещо съкровено и свещено, с което никога не се разделят. Основен мотив в клезмер-а има песента "Надежда", която днес е национален химн на Израел. Песента е лайтмотив в спектакъла и се изпълнява на живо от оперната прима на Старозагорската опера Офелия Христова. Соло цигулка - Румен Какамъков. В “Гето” към музиката-клезмер са прибавени и други музикални символи – мотиви от музиката на Горан Брегович, ромското “Джамале” и унгарския плач на цигулките. “Гето” е съвременна притча за гоненията на евреите.

Балетът е разположен в три сцени. Първата – Еврейската сватба, представя главните действащи лица – младоженците (Той и Тя), Главният равин, както и няколко различни ансамблови групи – четири млади двойки – момчета и момичета, женски кордебалет и група на уважаваните възрастни евреи. Създава се усещането за едно патриархално общество, където за всички има място и всички са добре дошли. Но не за дълго. Балетът не търси точна повествователност, а провокира асоциации. Мъжете свалят ризите си и тръгват в неизвестна посока. Жените остават сами. Пластичните фигурни композиции напомнят Стената на плача, камарите от трупове в газовите камери, страданията от самотата и липсата на общността. Третата част възстановява прекъснатата сватба. Основен двигател на действието е Главният равин, който загръща солиста в изоставената му риза и го връща обратно в изоставения бащин дом, в общността, където винаги е добре приет. Символичният образ на Душата (еврейската душа) извежда балетния спектакъл в сферата на метафората и обобщенията – на съхранената духовност и продължението на живота.

Дългогодишният асистент и съмишленик на Марио Пиаца Людовик Парти, който от началото на сезона е репетитор на балета на Старозагорската опера, работи по осъществяването на атрактивното и вълнуващо заглавие. Сценографията е на художника Тодор Демеров, а костюмите са дело на Мария Христова. В постановката участва цялата многонационална балетна трупа на Старозагорската опера.

Балетът на Старозагорската опера ще гостува на столична сцена на 29 май със спектакъла "Гето" на сцената на НМТ "Стефан Македонски".

В звуковия файл чуйте още за новата постановка в разговора на Росица Кавалджиева с художествения ръководител на балета на Старозагорската опера прима балерината Силвия Томова.