Литовският, латвийският и естонският опит в еврозоната

През юли България очаква решение дали може да се присъедини към валутно-курсовия механизъм ERM II и да направи първата голяма крачка към въвеждането на еврото. Ето защо в "Хоризонт" представяме примерите от различни държави, които вече са минали по този път. В "Нещо повече" Марта Младенова разказва за литовския и естонския опит. 

2015 година в Литва започва разплащането с евро, предхождано от период с фиксиран курс на местната валута литас съотношение 3,45 към. "Бизнесът и хората бяха подготвени, а страховете от огромна инфлация – единствено политическо внушение", заяви пред "Хоризонт" Йева Валешкиате от Литовския институт за пазарна икономика: "Еврото ни донесе много позитиви. Това е като членството в Шенген. Приятно е – използваме едни и същи монети и банкноти като останалите държави в еврозоната. Разбира се, въпросът с цените беше много важен за литовците. Тук обаче имаше и политическо говорене. Истината е, че някои от цените се качиха, но и много цени на продукти от основната потребителска кошница паднаха". 

Литва е последната държава, въвела еврото, и може би най-бедната от трите прибалтийски страни. Година преди нея Латвия започва разплащания с единната европейска валута, а още през 2011 година Естония, която е и с най-добри икономически показатели, се присъединява към клуба на богатите. И в трите държави управляващите се договарят с бизнеса да не се увеличават цените заради конвертирането на валутите. В Талин Марко Удас от Естонската търговско-промишлена палата е категоричен, че позитивите от членството в еврозоната превишават многократно негативите:

"Разбира се, имаше някои предизвикателства пред компаниите. Например, трябваше да се променят счетоводните програми, защото преди всичко беше в естонски крони, а още преди въвеждането официално на еврото, трябваше да пригодим програмите към новата валута. Другата цена, която трябваше да бъде платена, е в подмяната на етикетите. Във всички магазини трябваше да се сложат нови, на които е изписана стойността на стоката и услугата в евро. Това не беше чак толкова сложно и ако теглим чертата, ефектът върху потребителските цени по изчисления на Евростат е между 02 и 0,3 %. Това изобщо не е висока стойност, като имате предвид, че цените растяха, преди да въведем еврото и след това. В този период инфлацията в Естония беше около пет процента. Това беше така и преди, и след въвеждането на еврото", спомня си Удас и отново се връща към въпроса с инфлацията и споразумението между бизнеса и управляващите: "Търговците на дребно не увеличиха цените с въвеждането на еврото. Изключение имаше само в някои сфери – например при фризьорските услуги, в ресторантите и при кетъринга. Във всички останали случаи обаче нямаше сериозни повишения". 

Естония е най-скъпата от трите прибалтийски държави, но нивото на сива икономика в нея е най-ниско, според различни проучвания. В Литва борбата със сивия сектор не е съвсем успешна, което донякъде се дължи и на данъчната политика:

"Ако погледнете акцизите в Литва, те не са много високи. В сравнение с останалите европейски държави при някои стоки дори са по-ниски. Въпросът е, че хората тук печелят чувствително по-малко от шведите например. Ето защо, когато сравним акцизите с нивото на доходите, всъщност ставките се оказват огромни. И изобщо не е трудно, когато страната ни граничи с Беларус, да си купиш малко бензин оттам без акциз или някаква друга стока". 

Не е задължително купуването на стоки и услуги да става в сивия сектор, за да ощетява литовската хазна откъм данъци. Понякога търговията просто се случва съвсем легално, но зад граница:

"Хората, които работят в полските супермаркети близо до границата, говорят много добър литовски, защото често ние ходим да пазаруваме там. Причината е много проста – за много стоки в Полша има по-ниска ставка на ДДС. Разбира се, Полша е много по-голям пазар, което оказва своя ефект върху цените. Трябва обаче да подчертаем, че там храните са много по-евтини, защото има нисък данък върху добавената стойност. В Литва говорим за ставка от 21%". 

За да подтикнат хората да не участват в сивия сектор, и литовските данъчни са въвели лотария, подобна на нашата. Проблемът – тя не дава големи шансове за печалба, а и не решава основния проблем – бедността. Възрастните хора живеят с ниски пенсии, а и често средната класа е изправена пред ситуацията едва да скрепи бюджета до края на следващия месец:

"Когато попитаме хората дали биха получавали заплата в плик или купуват стоки и услуги без платени данъци и акцизи, ако изведнъж доходите ви рязко спаднат или отново настъпи криза, половината от запитаните отговарят положително. Това е много важно. Сега е много лесно – икономиката расте, борбата със "сивите" практики в нея е сравнително успешна. Ако отново настъпи криза, хората ще поискат отново да се върнат към сивата икономика, а след това е много трудно да бъдат отучени от навиците си". 

Така изглеждат нещата от гледна точка на потребителя, а за бизнеса – освен премахването на риска от превалутирането и имиджовия ефект, идват и множеството регулации. И в трите прибалтийски държави експертите твърдят, че банките са станали по-стабилни, а когато попитам за проблема с прането на пари, следва усмивка и отговор, че това не засяга обикновените хора. Казусът е най-сериозен в Латвия и в Естония, където според Марко Удас даже регулациите са прекалени:

"Има и някои проблеми. Например, има много известни и ползващи се с голямо доверие чужди компании, които не могат да си отворят банкова сметка. Това е огромен проблем за стартиращите компании или за такива, които са от други държави извън ЕС. Те са чували прекрасни неща за възможностите за правене на бизнес в Естония, искат да се възползват от тях, но изведнъж – заради регулациите банките отказват да им отворят сметка. Наистина казусът е много сериозен. 

За литовския, латвийския и естонския опит разказва репортажът на Марта Младенова