Чешката група "Manon Meurt" представи дебютния си албум в "Евробокс"

През 2013-та година  в малкото градче Раковник на запад от столицата Прага се ражда пост рок групата „Manon Meurt“ в състав: Войтех Пейша- китари и бек вокали, Дейв Тичи- кийборди, синтезатори и бас, Ирка Бендл е зад барабаните и водещият вокал става Катерина Елзницова, която свири и на китара. С усмихнатите и много ентусиазирани музиканти се срещнах в Грьонинген в рамките на фестивала „Евросоник“. Започнахме с разказа на китариста Войта за избора на странното име „Манон Меюрт“: „С Катя се запознахме в гимназията и отначало започнахме да свирим като акустична група. След това приобщихме още музиканти към нас като Ирка на барабаните и един басист, който после напусна и започнахме да правим песни, като се опитахме да сме по- различни от акустичните неща, които създавахме до този момент. Тогава  започнахме да се наричаме „Manon Meurt“. Това се случи преди шест години. Ние сме от Раковник, малък град в централна Бохемия.“ Кийбордистът Дейвид допълва: „По отношение на името ни историята е дълга и сложна, но накратко, името  идва от книгата „Манон Леско“. Чудехме как да наречем групата, искахме името да звучи малко тъжно и драматично и в същото време да е романтично. Когато стана ясно, че водещият ни вокал ще бъде момиче, започнахме да търсим нещо, което да пасва на този състав на групата ни, затова се спряхме на името „Manon Meurt“, което в превод от английски означава Манон умира, а това си е наистина малко тъжно. В действителност ние сме доста весели, но когато се качим на сцената ставаме изцяло тъжни, защото и песните ни са тъжни.“ Освен различното име, което прави препратка и към известната опера „Манон Леско“ на Джакомо Пучини, заглавието на новия албум на чешките музиканти е също особено и в първия момент изглежда като енигма. Всъщност това е  римски  шрифт и е еквивалент на арабското число 2018. А ето и как изглежда работният процес на групата „Manon Meurt“, който ни описва Ирка. „Нямаме лидер, всеки допринася с нещо- с китарен риф или с идея, изсвирена на пианото в нашата репетиционна. Всъщност всичките ни песни се раждат в репетиционната ни зала, първо се появява музиката, след което добавяме текстовете.“ Вокалистката Катя се намесва: „Понякога разполагам с текстовете предварително, след което опитвам да пригодя този текст към мелодия, която ще подхожда, а понякога това се случва едновременно с появата на мелодия. Темите, които засягаме са свързани например когато напускаш някой, какво преживяваш, разказваме истории от нашия живот или от нечий чужд живот, преживяванията на наши приятели, дори можем да се вдъхновим от истории, които сме гледали на кино, защото заимстваме идеи и от киното. Въобще всичко, което може да те заинтригува, да привлече вниманието е тема за вдъхновение.“ Всички песни на чешката група са на английски, за което има основателно обяснение от Дейвид: „Много по- лесно е. Има много групи, които изпълняват музиката си на чешки и го правят по много добър начин.  Но е много по- трудно да се пее на чешки. Факт е обаче, че повечето групи, които слушаме пеят текстовете си на английски. Изучаваме езика от 9-вет- 10-сет годишни в училище и е много по- логично да използваме английски. Разбира се другата причина е, че искаме музиката ни и посланията ни да достигат до много по- голяма европейска аудитория. Освен това не знаем как да пишем щастливи песни, не мисля, че музиката ни е тъжна или пък депресивна, но се чувстваме добре с този саунд, който направихме като отличителен за групата ни, имам предвид като хармонии, акорди и ритъм. Някои хора ни споделят, че след като са видели мястото, където живеем стигат до следния извод: „О, сега разбирам защо правите такава музика. Ние действително живеем в малък град, заобиколен от гори, при това много и големи, тъмни гори, с много диви животни. При това прекарвахме детството си на село, в провинцията, не сме деца на големия град.“