Калин Тодоров: Една от големите грешки на прехода е, че не даде точна оценка за Живков

Негов баща е Станко Тодоров, министър-председател преди 1989 година и един от най-приближените на Тодор Живков. Майка му - Соня Бакиш, е създател на култовото за времето преди промените списание „Жената днес“.

Калин Тодоров обясни пред "Хоризонт", че дълго е обмислял създаването на книгата.

„Дълго време имах вътрешна съпротива, защото ние бяхме елитът. Бидейки елита, се ползвахме от привилегии, които обикновеният български гражданин нямаше. Това беше моята спирачка – ти си ползвал привилегии, твоето семейство е ползвало привилегии, твоята гледна точка е изкривена.“  

„С годините видях, че привилегиите се възвърнаха. Лека-полека те се завърнаха и, отстрани погледнато, сегашният елит съвсем не се ползва от по-малко привилегии, от това, с което се ползвахме ние“, коментира авторът.

В сравнение с други фамилии и властимащи тогава, семейството на Калин Тодоров се ползвало с по-малко привилегии, разказа още той.

„Баща ми е тръгнал от най-ниското, от абсолютната низина. Той носеше със себе си това, народното – да бъде скромен, да не се опитва да ползва повече неща, от другите. Докато при майка ми нещата бяха от чисто идеологическа гледна точка – тя беше човек, който държи, когато си заявил, че си за равенство, да го правиш.“

През 1988 майка му Соня Бакиш е изключена от БКП, а баща му напуска Политбюро, въпреки че продължава да оглавява Народното събрание.

Цяла глава от книгата Калин Тодоров е посветил на вторите в партията 

Определя този въпрос като „изключително интересен“. 

Живков като всеки задържал се прекалено дълго на власт ръководител отстраняваше вторите, когато започнеха „да му дишат във врата“, посочи Калин Тодоров. Като направи паралел със сегашната ситуация той допълни, че  „официалната причина за отстраняването на втория никога не е истинската“.

„В някаква степен вторият става заплаха, защото хората отдолу могат да започнат да го припознават като първи, и второ, защото външният фактор може да започне да го припознава като първи.“

Като журналист Калин Тодоров е имал досег с Лех Валенса, по времето, когато „Солидарност“ е извън закона, а Валенса се намира под строг домашен арест.

По това време нито западен, нито източен журналист успявал да се срещне с профсъюзния лидер

„Стана до голяма степен случайно, лежерно. Пийнахме леко в Гданск. Програмата беше съвсем друга. Решихме да звъннем на Валенса да опитаме. То пък стана. Валенса ни прие. Говорихме четири часа и това беше един от най-интересните ми разговори в живота.

„Валенса беше прост човек, който обаче имаше харизма на водач и интуиция за нещата, които се случват. Това, което той ми говореше тогава – за социалистическата система, за Съветския съюз, за плановата икономика, всичко това тогава ми се струваха брътвежи на западен агент на ЦРУ. След това всичко се оказа 100% вярно.“

Тогава в „Отечествен фронт“ излизат „абсолютно лъжливо репортажче за успехите на корабостроителницата“  само 4 реда за Валенса и следва дисциплинарно уволнение за Тодоров.

В книгата си Калин Тодоров не пропуска и темата за дисидента Георги Марков

Лаская се да мисля, че съм сред хората, които доста добре познават случая с Георги Марков, отбеляза той.

 „Разделям Георги Марков на две. Георги Марков писателя за мен е гениален писател, той е брилянтен писател. В същото време не смятам, че не може да бъде икона на антикомунизма, защото до голяма степен изпълняваше политическа поръчка там, в BBC.“

„В някаква степен „Задочните репортажи“  са пропаганда. В тях има и много верни неща. Но според мен не е честно, когато тук си бил до такава степен галено дете като Георги Марков – член на ловната дружинка (на Живков – бел.ред.), книгите му излизаха в огромни тиражи, пиесите му се играеха пред пълни зали, той беше едно от галените деца тогава. /…/Мисля, че той е един доста суетен и нарцистичен човек. В един момент просто е решил, Че България е тясна за таланта му, че той е световен писател и че заслужава съдбата на Джоузеф Конрад или на Набоков, на двуезичен писател.“

„Никога няма да се разбере истината каква е. За мен са еднакво валидни и трите версии: да го е убила Държавна сигурност по желание на Живков, да го е убила МИ-5, МИ-6, ЦРУ и т.н. и третата, която е доста екзотична – умира от естествена смърт и всичко това се монтира след това.“

Калин Тодоров се е занимавал продължително време и с атентата срещу папата. Негови са първите интервюта със съпругата на Сергей Антонов и с италиански съдия.

В Студената война яростно участваха както Изтокът, така и Западът, каза още авторът на „Зад завесата на соца“.