На Шестия Световен Конгрес на информационните агенции в България 200 делегати от цял свят имаха шанса да обсъдят „Бъдещето на новините“ и се оказа добра сцена за обмяна на идеи и опит. Колегите успяха да сравнят на какво ниво е журналистиката в различните точки на света, какви са предизвикателствата, справянето с фалшивите новини, както и много други теми, важни за журналистите.
Но какво се случва в Африка, на какво ниво са медиите там в сравнение с българските и какво ще си отнесе като опит от България Бари Сана Ому (Barry Sana Oumou), главен директор на Агенцията за новини и печат на Кот д’Ивоар (AIP)? С нея разговаря Славена Илиева.
„На първо място идеята за повишаване на доходите. Какво да направим, за да имаме повече пари в агенцията. Запознах се с друг опит, който показва как агенциите увеличават доходите си. Но също така осъзнах, че трябва и помощ от държавата, която да подкрепя агенцията; а тя да търси нови партньори и продукти“.
- Каква е положението на агенциите сега в Африка?
- Специално нашата агенция е държавна. 80% от средствата са държавни . А за останалите 20% трябва да търсим финансиране. Такава е структурата ни. Разполагаме със 125 представители.
- Какво може Африка да даде на европейската журналистика?
- Ние сме учили в едни и същи школи, разликата се състои в чувствителността; възприемането на събитията е различно в Африка, и в Европа. Ние отдаваме много по-голямо значение на чувствата в сравнение с вас. Ние подхождаме по сантиментално към събитията.
- Какво е Вашето мнение за обективността в журналистиката?
- Една агенция по печата трябва да е точна и обективна. Ако агенцията не е обективна, не ѝ вярват. Ако една агенция не е достоверна, тя губи клиентите си. Така се създават фалшиви новини.
- Добре, но как да се справяме с фалшивите новини?
- Когато хората в Кот д’Ивоар получат информация от социалните мрежи, те я проверяват при нас - същото ли е казала агенцията като социалните мрежи! Така хората започват да разбират, че трябва да се внимава с фалшивите новини. Нашата роля е ролята на печата, така че в наш интерес е да останем обективни.
- С какво да запомним Кот д’Ивоар?
- Това е страна в Западна Африка, много хубава страна, с прекрасни плажове и симпатичен народ.
- Да ни кажете малко повече за журналистиката в Кот д’Ивоар и какво е вашето послание за слушателите в България?
- Ние сме професионалисти, както казах, завършили сме най-добрите школи, професионалисти сме. За първи път съм в България и много ми хареса, хората са мили, природата и климатът, приличат на Африка през лятото. Трябва много да се работи, да се усъвършенстваме, за да можем да ръководим структурите ни. Труд, много труд и обективност в работата.
Целия разговор може да чуете в звуковия файл.
Тя се казва Светла Буюклийска и е цигуларка. 40 години работи в различни оркестри в Европа. Израства на улица "Търговска" във Враца, където е и музикалната школа, в която израства като музикант. "Имах огромното щастие да уча при преподавателя Борис Манчев, който беше концерт майстор на Врачанския оркестър. Той е ученик на най-известната българска..
Най-ценно е да бъдеш с хората, които обичаш, на място, което обичаш и да правиш, каквото обичаш. Така накратко може да се обобщи житейската философия на днешния ни гост в рубриката "Горещи сърца". Той се казва Венцислав Тотев, по образование ПР експерт, работил като учител и журналист, сега има собствен иновативен бизнес. Тотев е един от..
Палеографията е приложна наука, която изучава стари ръкописи. Улавя онези тънки моменти от мрачната средновековна атмосфера, в които кописти на светлината на свещ са преписвали старите текстове, за да множат знанията, вярата и да положат основата в красотата на писаното слово . Много старание и култивирани умения са отличавали тези..
Как човек може да превърне пътешественическата страст и любовта към природата в професия? Географът д-р Калоян Цветков е успял да постигне наглед трудната задача. Освен че изследва планетата като учен, Калоян споделя откритията си. Той е главен асистент в СУ "Св. Климент Охридски". Преподава и на децата в Националната..
Героят днес в рубриката "Горещи сърца" е с богато минало, усмихнато настояще и светло - по думите му - бъдеще, въпреки че отдавна е минал 80 -та си годишнина. Врачани често го срещат по улиците на града и кафенетата. През месец май вече е с загар, който привлича погледа в контраст със спортни къси панталони, маратонки и неизменната..
В рубриката „Горещи сърца“ ви предлагаме среща с Борислав Павлов. Той е на 35 години, от Пазарджик, и е председател на сдружение „Добро сърце“, което е създадено, за да помага на хората в нужда. Идеята за създаването на благотворителната организация е на трима млади хора, които в годините на Ковид пандемията, решават, че трябва да бъдат..
"Засега съм тук и се надявам, че ще остана. От най-ранна детска възраст съм казвала, че искам да стана световен шампион с българското знаме. Работя за това и се надявам, че няма да има пречки по пътя ми". Това заяви пред БНР шахматиската Нургюл Салимова и призна, че е получавала покани да се състезава за друга държава. Важно е шахът да става..
В Плевен от 25 юни до 8 юли за първи път ще се проведат Международни театрални дни, в рамките на които е и новият фестивал „Школа“. Той е..
" Голяма част от българските граждани казват - този политически елит не защитава нашият интерес, поради което отказваме да го легитимираме . Не е..
"Имаме зацикляне на всички политически сили. Никой не се опитва да излезе от противопоставянето и агресията на това кого ще изберем, а не..