"Трудността с излъчването на основните представители на ЕС в настоящата ситуация беше предвидима и веднага, след като узнахме резултатите от евроизборите, тя стана очевидна, защото вече нямаме това статукво", коментира пред БНР политологът Огнян Минчев.

„Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти можеха чрез споразумение помежду си да излъчват основните фигури в ЕС. А в момента имаме доста по-фрагментиран Европарламент, в който ЕНП и ПЕС са с отслабени, а либералите и Зелените са със засилени позиции“, коментира Минчев в предаването „Нещо повече“ на програма „Хоризонт“.

Според него, ако тези четири партии лесно постигнат консенсус за висшите постове, това ще ги циментира като партии, представителки на статуквото, и единствената опозиция в рамките на Европарламента и ЕС ще останат набиращите сила дяснопопулистки и националистически формации, които и без това на тези избори качиха своето представителство до около една четвърт от евродепутатите.

„Заради това би било здравословно да не се създава това единствено възможно разделение на основни партии и опозиция в лицето на националисти и популисти, а все пак в рамките на статуквото да съществуват достатъчно динамични противоречия и трудно постижим консенсус, за да се види, че разделението на позиции, на интереси, на визии за ЕС, преминават и вътре през партиите на статуквото“, отбеляза политологът.

„Доколкото познавам позициите на Бойко Борисов, той трудно подкрепя нещо, което не произтича от неговия интерес и от неговите собствени калкулации за ситуацията. Той би предпочел в европейските институции да има на ръководни позиции български представители, които са под негов контрол, а не човек като Кристалина Георгиева, която очевидно няма да бъде под негов контрол. И това е най-малкият аргумент за това, че планът за Кристалина Георгиева, доколкото изобщо съществува такъв, едва ли е само български. Той е вишеградски и е привлекателен с това, че Георгиева се намира на една много висока позиция в Световната банка и имаше доста добра позиция и постижения като еврокомисар“, коментира още Огнян Минчев.

„Ако представител на България – Мария Габриел или друг – стане върховен представител на ЕС за външната политика, то неговата дейност ще се определя преди всичко от общите политически позиции на ЕС като цяло, върху които България има доста минимално влияние. Така че за самия Борисов това би означавало практическа загуба на власт. Ако той е комисар с някакъв ресор, той би могъл да използва този ресор като инструмент, властови инструмент за договаряне и т.н., въпреки че това е сметка на дребно“, каза още политологът.