8
С тържествени фанфари Софийската опера и балет откри своя Седми летен Вагнеров фестивал, така като това се случва по традиция на Вагнеровия фестивал в Байройт. Вагнеровият фестивал, който накара световната критика да възкликва със суперлативи за българския Байройт на Балканите, а публиката да изпълва залите не само на Софийската опера, но и в Москва, Минск, Фюсен.
В София започна Седмият летен Вагнеров фестивал. Днес, както и на 10 юли, ще бъде представена операта „Тристан и Изолда“, а на 12 юли – „Парсифал“. И двете постановки са под режисурата на академик Пламен Карталов, а домакин на събитието е Софийската опера, съобщават организаторите.
Седмият летен Вагнеров фестивал е голямото културно събитие, което привлича на свещения хълм на древната ни столица публика от цял свят. Събитие, което разкрива новите измерения за бъдещия живот на Вагнеровия оперен театър, различен от този, който познаваме от традиционните Байройтски тържества, които се случват също в този месец.
Стратегията на акад. Пламен Карталов да извърши този истински подвиг – изковаването на българския „Пръстен на нибелунга“ и потапянето в толкова различните светове като този на „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“ – има важна мисия, послание към предизвикателствата на нашето време. Защото Вагнер не е само връх в оперния театър, но той е революционерът, прозрял разрушителните сили на света, в който живеем и ние днес. Така че Вагнер е настояще и бъдеще.
Прозренията на гения Вагнер и тяхното осъществяване в мегапродукциите на Софийската опера и балет имат особен принос, български принос в голямата Вагнерова традиция. Родиха се и българските Вагнерови певци и артисти, които внесоха различната багра в познатото. Постановки и изпълнения, които предизвиква вагнерианците и критиците възторжено да възкликват – „великолепни“, „магично“, „истински шедьовър“.
Софийската опера и балет кани и очаква своята публика на 10 юли от 18.00 часа, когато ще се потопите в любовния екстаз на на „Тристан и Изолда“ и на 12 юли на спектакъла на лебедовата песен на Вагнер, която ще ви въведе „в мистиката на едно „лечебно пътуване на човешката душа към себе си“.
Снимки: Софийска опера и балет

След кратко боледуване днес почина световноизвестното българско сопрано Стефка Евстатиева. През последните дни тя е била в болница в София. Вестта за кончината й е потвърдил съпругът на оперната прима в разговор с българската народна певица Татяна Сърбинска. Стефка Евстатиева е родена на 7 май 1947 г. в Русе. Дебютът й е през 1971 г. на..
Инициативният комитет за изграждане на скулптурната композиция „Земляците“ и Община Левски проведоха официалното откриване на творбата на 6 ноември 2025 г. на площад „Свобода“ в града. Официален гост на тържествената церемония бе вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова. Събитието оживи спомена за трима от най-обичаните българи, родом..
През последните години светът на израелската мода преживява възходи и падения, както и кризи заради пандемията и войната. Тази година към тях се добави и бойкот срещу израелски артисти и спортисти. За първи път Седмицата на модата, която се проведе в последните дни на октомври в Тел Авив („замразена“ по време на войната), се проведе без Деня на..
Реставрираха стогодишна къща във Враца. Тя се намира до емблематичния паметник „Лъвчето“ и носи отпечатъка на една от известните градски фамилии – рода на Йончеви. Отскоро семейният дом е ново място за изкуство, култура, събития и обмен на идеи. Старата къща е реставрирана – запазени са автентичните мазилки, дограми, настилки и мебели, както и духът..
В град Левски беше открита скулптурната композиция „Земляците“ , посветена на актьорите Георги Парцалев , Григор Вачков и писателя Дончо Цончев . Автор на творбата е скулпторът Борис Борисов , а средствата за реализацията ѝ са събрани от жителите на региона чрез различни инициативи. Всеки град има свои любими места, свързани със..
Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Барселона беше домакин на концерт по случай Деня на народните будители. Смесен хор „Родни звуци“ към читалище „Добри Войников – 1856“ в Шумен изпълни български народни песни и творби от европейската класика пред българската общност в каталунската столица. Идеята за концерта възниква спонтанно..
Петър Делчев - един от изявените български цигулари, завърши житейския си път на 24 октомври 2025 г. в Италия - страната, в която живя в последните години. Той остава в историята на българското цигулково изкуство като носител на награди от престижни международни конкурси - първа на „Ян Коциян“ в Чехословакия и двукратен носител на четвърта награда..
" Истинското противопоставяне ще се появи на парламентарни избори. Колкото повече агонизира държавата, а тя в момента агонизира, толкова по-голяма вълна..