Иконите не са манифактура, душата и мислите трябва да са светли

Житейските изпитания, през които минаваме, ни провокират с уроците си, но малцина са тези, които отварят сетивата си за поуките, постигат смирението и душевното спокойствие, за да пренапишат житието си и да продължат напред.

48-годишната великотърновка Илияна Миновска е красива и стилна жена, била е до силни и успешни мъже в живота си, изпила е десетките сладки и горчиви чаши, поднесени от съдбата, преди инцидент да засили православната ѝ вяра и да я насочи към иконописта. Сега вярва, че развива дарба от Бога.

"Не съм учила изкуство. Започнах да се занимавам с това, най-вече изработвам икони на дърво, камък и скала. При всички положения трябва да се знае канонът. Много е важно, когато се рисува една икона, всяка една чертичка, погрешно поставена, това вече е извън канона. Затова трябва много да се знае, много да се чете, за да няма фалш в това изкуство", разказва Илияна в предаването "Хоризонт до обед". 

Тя обикаля църкви и манастири, за да изучава каноничните образи на светците, търси и намира литература, за да спазва канона при изработката на иконите, които прави. Всичко започнало с видение след инцидента, за който не иска да говори:

„При тази злополука, която ми се случи, много след това аз видях, на мен ми се яви образът на Исус Христос, беше в стая, тъмно, през нощта. Изображението беше в сияние, в сияние, в много светъл цвят. Всичко стана за секунди, много кратко трая. Както се появи постепенно и образът стана силен, много силен, така и се изгуби. Това ми даде някаква сила", спомня си днес Илияна.

И добавя, че икони не може да се работят като манифактурно производство, трябва душата и мислите да са светли, за да бъдат одухотворени и каноничните образи на светците. 

Любими на самоуката майсторка са ликовете на света Богородица, Христос и свети Мина. Работи предимно денем, в пълна тишина, но не са малко и случаите, в които продължава да рисува и нощем.

„По-специфичните, по-трудно, които са изработват, работя през деня, заради дневната светлина. Нощем също работя, но тогава е по-трудно. Имало е моменти, когато четири денонощия не съм спала. Това беше за един много голям празник. Много е изморително, нещата се случват много бавно, трябва много време. Няма как това да се изработва на конвейер. Всичко изисква внимание и много време. Има икони, които мога да направя и за един ден, има икона, която съм я правила и за две седмици“.

За много хора Илияна Миновска е рисувала икони и се е научила да ги разпознава без думи - кой да какво иска светото изображение. По думите ѝ, все по-малко стават хората, които си купуват икона заради общоприетото и по подражание. Българите живеят трудно и това ги връща към божията вяра и упование, споделя майсторката и разказва за триизмерните икони, които прави напоследък:

„Цветовете, които се влагат, не трябва да са много, за да не се получава кич. Основните цветове, които са и цветовете в църквата - това е злато, сребро, бронз и мед. Това, което си е мое виждане, аз си го измислих – върху дървена основа се вгражда скала, част от скала, и върху самата скала се работи изображението на иконата. Върху самото изображение на иконата рисувам с художествени материали като акрилни бои, контури, където се получава 3D ефект, с което се гордея. Това е последното ми творение като замисъл на модели. Всеки творец си има свое виждане, моето виждане е такова“.

Историята на Илияна Миновска чуйте в звуковия файл.