"Българите са много различни, имаме разслояване. На един висок етаж стоят едни 5%, които икономически, социално са си осигурили европейското развитие и статус. Но имаме и 70%, които живеят с по-малко от 1200 лева. Не са само пенсионерите. Една пета от българите до 30 години нито работят, нито учат, поне половината са в сивия сектор. Е, как да кажем, че това е психо-социален индикатор за европейски стандарт?"
Не БВП, а психичното здраве е мерило за състоянието на обществото
"Навсякъде по света състоянието на психичното здраве – не брутният вътрешен продукт, е основен критерий, който е много ясен и разбираем, за състоянието на едно общество. Ние няма кой знае с какво да се похвалим като общество и индивиди, защото огромен брой хора страдат от нетретирани, нелекувани разстройства. За тях има лек, но няма система да получат достъп", коментира психологът.
"В България дори психиатричните грижи не са по здравно-осигурителния канал. Няма клинични пътеки. Имаме абсолютно изключване (това го няма и в най-напредналите капиталистически страни) на възможността здравно-осигурен гражданин на тази страна да ползва психотерапия", смята той.
По-младите и високообразованите хора в големите градове са наясно, че има специалисти, но не могат да си позволят дори минималните тарифи, допълни специалистът. Частна практика има, но много малък сегмент от българското население може да поддържа терапевтична програма в условия на пазарни отношения.
"В България има психиатри, клинични психолози, прекрасни психотерапевти с изключително богатство на различни подходи, но всичките ние сме в бизнеса на свободния пазар. Цените в България са в пъти по-ниски от тези в Европа (не сме като стоките, които идват от там), а качеството не е по-ниско. Говоря за хиляди специалисти, до които българинът би могъл да има достъп, но няма държавна политика, няма здравно-осигурителни системи", отбеляза Пламен Димитров.
На пръстите се броят компаниите у нас с безплатна психопрофилактика за служителите
Той даде пример с многонационални бизнес компании с представителства у нас, които имат действащи програми за безплатна психо-социална подкрепа на служителите си. „Това се плаща изцяло от компанията и всеки може минимум пет до шест сесии на месец да си осигури, без да мисли за пари, защото компанията се грижи.“
"Това са програми от този тип, които са наясно, че работоспособността на хората, психичното им здраве, социална реализация и удовлетвореността от живота са много важни показатели за икономическия успех на техния бизнес, категоричен е психологът. По думите му „олигархичната клептокрация“ би могла да инвестира повече в човешкото здраве и развитие на служителите си", поясни специалистът.
Ако се отдели обществен ресурс за психично здраве и това се прави по европейски стандарти, бюджетът на Здравната каса ще трябва да се утрои, прогнозира Пламен Димитров. Той цитира данни, според които в ЕС средно над 38% се насочват за грижи за психичното здраве, психотерапия, превенция, профилактика и рехабилитация.
„Ние методично си затваряме очите – от парламентът, финансовото министерство, самата Каса, други гилдии, но реалността е тази, че в доклада на Европейската асоциация на психиатрите - за България, съвсем актуален, с препоръките, какво се вижда като резултат – имаме огромни проблеми.“
Малцина студенти посягат към психиатрията заради лошите условия за практикуване
Психиатрията като една много престижна в света, книгите и филмите специалност не привлича българските студенти заради критичното състояние и огромните проблеми, свързани с материалната база и клиничните условия за работа, изтъкна още Димитров. У нас гилдията е застаряваща, заплатите са ниски, а материалните условия – ужасни, припомни той. По думите на Димитров, това, че не се работи в интердисциплинарен екип, също е слабо звено на системата.
От 12 години сме членове на Европейската федерация на психологическите асоциации и не можем да въведем на ниво университетски програми съответствие на изискванията, на европейския сертификат за качество, квалификация и правоспособност, каза още Пламен Димитров.
„Вследствие на което много наши специалисти като отидат в чужбина, им се налага да се донаучват. Нямат достатъчно часове практика, не преподават хора с практически опит, а теоретици, твърде лесно се завършва психология и се взима диплома в маса университети.“
"Подмладяват се кандидатите да прекратят живота си преждевременно у нас, а кредитните институции са доста добър играч в ускоряването на суицидните намерения", коментира още психологът.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Отваряме страница, в която думите са преживени . Страница, през която ще се опитаме да навлезем в един свят, където поезията е житейската съдба е изстрадана и осветена отвътре. Гост на БНР е Надя Попова - поетеса със силен вътрешен глас, преводач с изключителен усет към нюанса, редактор, който десетилетия пази и пренася литературната памет . Един..
Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..
В рубриката " Горещи сърца" ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал", казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..
През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг. След смъртта на княз Александър I..
В "Нощен Хоризонт" ви срещаме с изявения български джаз музикант Тодор Стефанов . Той е завършил Кралската консерватория в Брюксел - специалност "Поп и джаз музика". От 23 години гради музикална кариера в Белгия - свири в клубове, участва в джаз фестивали, композира и преподава музика в British School в Брюксел. "За тези, които..
В рубриката „Горещи сърца“ гостува Жулиета Нелова, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите. Някога журналист, сега тя е помощник-частен съдебен изпълнител. Обрати бележат професионалния и житейския път на 60-годишната жена. Тя започва да работи като журналист в местен вестник във Враца в началото на 90-те години. Идва в родния град на..
Немският писател Карстен Хен се завърна у нас с книгата "Златната пишеща машина" . История, насочена към по-малките читатели, в която те ще открият любовта към книгите и историите, скрити в тях. Карстен ме посреща онлайн, настанил се удобно в дома си в Кьолн. Разказва за първите си стъпки към детско – юношеският роман. "Ако имаш деца и си..
Очаква ни много, много тежка 2026 г. от икономическа гледна точка, много тежка година, защото с този ръст на заеми – над 20 млрд. лв., ще надскочим..
При превалутирането на българските левове в евро в пощите ще се проверяват документите за самоличност , като ще се прави тяхно копие и ще се извършва..