Добруджанското е в кръвта на танцьорите от ансамбъл "Бизоне"

Стела Иванова е ръководител на ансамбъла и работи с младежите от 2004 година.

„Влизайки в залата, смятам, че характерът го доизграждаме заедно – те моя, яз техния. Учим се на дисциплина, да се уважаваме взаимно, да ценим това изкуство, което ни събира. В повечето случаи смятам, че се чувствам по-добре, когато съм приятел с тях.“

Един от младежите в „Бизоне“ – 23 годишният Костадин Касабов споделя пред "Хоризонт", че в началото родителите му настоявали да танцува, а той самият не откривал нищо привлекателно в народните танци. „Когато почнах, и до ден днешен съм безкрайно благодарен, че те са ме бутнали точно в „правия път“.

Преди важно участие на ансамбъла си имат ритуал – извикват заедно дума, която ги сплотява.

„Може би добруджанското, което ни е в кръвта, е това, което можем да усетим като най-близко до нас“, разказва още Костадин Касабов. Допълва, че добруджанските танци му влияят най-много. „Аз мога да вникна в тях и да усетя себе си в тях.“

Другата стихия на танцьорите според Стела Иванова са шопските танци. “Малко двете крайности – добруджанските танци са по-тежки, по-бавни. И след това отиваме в другата крайност – шопските, бързите, вихрените танци. Тогава аз наистина мога да кажа, че те са себе си.“

Запитан какво го задържа в малко градче като Каварна, Костадин признава: „Приятели, спомени, семейство, любов – било то към това, което правя или околните ми.“ А Стела Иванова вярва в старата максима, че камъкът си тежи на мястото.