Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

След крайния срок - ликвидираха ли стопаните прасетата в задните дворове

Няма опасност заразата от АЧС да се разнася в подпочвените води след загробването на убитите животни

Снимка: БТА

Полицията в Сливен проверява няколко сигнала за незагробени животински вътрешности, вероятно на ликвидирани прасета, заради мерките за ограничаване на АЧС. Сигналите са подадени на телефон 112 от протестиращите при село Крушаре. Посочените места са землищата на селата Крушаре и преминаващата наблизо река Тунджа, Бозаджии и град Кермен. 

И днес продължава блокадата на пътя Сливен - Ямбол край село Крушаре, организирана от протестиращи срещу заповедта за умъртвяване на нерегистрираните прасета. Междувременно вчера изтече срокът, в който стопаните от региона трябваше доброволно да ликвидират прасетата от типа "заден двор" заради африканската чума.

В река Тунджа до село Крушаре бяха открити три чувала с животински останки. Кметът на селото Димо Станков коментира създалата се ситуация.

"Жалко е, че наистина има хора, които нямат елементарна култура дори да ги загробят в дворовете си".

Лидерът на протестиращите Валентина Василева обвини държавата, че не е осъществила достатъчен контрол, след като е наредила изтребването на животните.

"Работата на държавата беше да осигури санитарен начин на извозване на тези отпадъци, защото хората наистина не знаят какво да ги правят".

Кметът на град Кермен Живко Жечев заяви пред БНР, че лично е направил проверка на сметището, след публикация в социалните мрежи, и е намерил няколко чувала с животински вътрешности.

"Отреагирахме веднага. Обезпаразитихме ги. Загробихме останките".

Всички намерени отпадъци предстои да бъдат изнесени от местата, където са намерени и загробени.

Няма да има протести в Пазарджишко въпреки заканата на кметовете на 30 села от региона, някои от които изненадващо от днес са си взели отпуски. 80% от отглежданите в задните дворове прасета вече са умъртвени.

Д-р Иван Щерев от "Биоконтрол корпорация"-Разград обясни пред БНР, че дезинфекцията има три степени, като основната цели да не се разнесе вирусът навън. Първата стъпка е дезинфекция по време на унищожаването на животните. Втората - дезинфекция на огнището. Тръгва се оттам, където са загробени животните, и свършва в халетата. Третата стъпка също е от вън - навътре. Извършва се биологична проба - халетата се заселват със здрави животни и те се наблюдават дали ще се появи заболяването.

"Няма опасност заразата от африканска чума по свинете да се разнася в подпочвените води след загробването на убитите животни", категоричен бе той. 

„Не се притесняваме от проверките на прокуратурата в Българската агенция по безопасност на храните. Нашата фирма няма нищо общо с обществените поръчки, за които бяха публикувани предположения за злоупотреби", каза д-р Щерев от фирмата, която получи средствата за дезинфекция и обеззаразяване по обявената миналата седмица обществена поръчка на БАБХ. Тези дейности се извършват в свинекомплексите в Николово, Бръшлен и русенското Голямо Враново, където бяха открити огнища на африканска чума по свинете. "Ние от години работим с БАБХ, особено в кампаниите срещу болестта син език при преживните животни и никога не сме имали проблеми", добави още д-р Иван Щерев. 

Повече можете да научите от репортажите на Стоян Радев и Невена Петрова, както и от интервю с д-р Иван Щерев - чуйте ги от звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Свързани новини

Последен ден за доброволно умъртвяване на домашните прасета от Южна България

Днес е последният ден, в който стопаните на домашни прасета от Южна България трябва доброволно да умъртвят животнитее. След това прасетата ще бъдат принудително унищожени. В петък стана ясно, че 30-те кметове на пазарджишки села, които поеха..

обновено на 11.08.19 в 12:16
ВИЖТЕ ОЩЕ
Фридрих Мерц след гласуването в Бундестага, 6 май 2025 г.

ХДС: Мерц остава кандидатът за канцлер

Фридрих Мерц остава кандидатът за канцлер, заяви председателят на парламентарната група на Християндемократическия съюз Йенс Шпан. Втори опит за гласуване в Бундестага може да има още днес. Консервативният блок ХДС/ХСС и социалдемократическата..

публикувано на 06.05.25 в 14:19
Папа Франциск на прозореца си с изглед към площад „Свети Петър“ във Ватикана, 6 март 2022 г.

Ще сбъдне ли новият папа мечтата на Франциск за общ Великден за християните?

Католическата църква преживява исторически момент. На 7-ми май ще бъде конклавът, на който ще бъде избран новият папа. Сикстинската капела се подготвя да приеме 133-ма кардинали от общо 135-ма на възраст до 80 години. Букмейкърите изчисляват, че бял..

публикувано на 05.05.25 в 14:28

Учител поде инициатива за изграждане на военен паметник в Радомир

Славчо Свиленов e учител по история и инициатор за изграждане на военен паметник в град Радомир, който ще бъде в памет на близо 2000 загинали след Освобождението българи . Когато започнали инициативата, нямали очаквания да открият толкова много жертви,..

публикувано на 05.05.25 в 10:19

Илиян Христов: Липсва държавна политика за военноинвалидите и военнопострадалите

Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите е патриотична, обществена и социална организация, създадена през 1913 г. от пострадали от Балканската и Междусъюзническата войни. В нея членуват военноинвалиди и пострадали от войните и в мирно време...

публикувано на 05.05.25 в 08:55

Локалите - огромна спяща клетка, заровен проблем, вече трудно контролируем

Проблемът с локалите трябва да бъде решен по някакъв начин, но той няма да бъде решен, яко няма сериозен обществен натиск. Това заяви пред БНР Милен Димов, родител, който заедно със съпругата си повдигнаха темата за бандите, локалите, които..

публикувано на 02.05.25 в 15:33

Около 170 хиляди българи са носители на генна мутация за таласемия

Около 170 хиляди българи са носители на генна мутация за таласемия – рядко наследствено заболяване на кръвта. Смята се, че честотата на носителство у нас е висока, а в същото време държавата няма програма за откриването на тези хора и намаляването на..

публикувано на 02.05.25 в 14:50

Частните пенсионни фондове - ключ към разтоварване на системата?

Увеличаването на осигурителната вноска и пенсионната възраст няма да решат проблемите на пенсионната система , смятат експерти и работодатели. Решенията, които предлага държавата, могат само временно да попълнят известен дефицит в бюджета на..

публикувано на 01.05.25 в 08:57