Пътешественикът Николай Милев: Мечтая да пътувам навътре в себе си

Живее от 8 години в Англия, а от 4 в Лондон, където работи като part time сервитьор, а през останалото време е runner – част от логистичния екип или по думите му „ръка, която помага в организацията на снимачната площадка“.

Наскоро прекосил Атлантическия океан. Решението било спонтанно, взето в рамките на вечер. Преди да потегли, поискал благословията на семейството си. Идеята да пресекат океана дошла от негов приятел от Колумбия.

Началото - Лас Палмас, Канарски острови

„Чрез търсене на стоп на лодка в Канарските острови. Изкарахме там около три месеца, докато си намерим лодка. Запознахме се с много стопаджии. Много е популярно сред немци, французи, канадци и американци“, разказа той в предаването „Закуска на тревата“.

Попаднали в лодка с млади хора, „леко хипари“, които искали да имат  незабравимо преживяване. Тръгнали от Лас Палмас и прекарали 28 дни в открито море, а с престоя по пристанища морският преход им отнел около два месеца.

Любопитството му идва от желанието да опознае себе си, да разбере какво го вълнува и „какви хора има навън, по този свят“.

Когато си в морето, дори най-обичайните дневни задължения стават предизвикателство, убеден е от натрупания опит Николай Милев. „Било то готвенето, било то просто да стигнеш от точка А до точка Б. Постоянно трябва да се бориш срещу вълни, срещу вятър и е много интересно.“

Като един от най-красивите пейзажи той описва така наречените шквали – облаци, от които се излива дъжд, а ти си в облачния обръч на сухо и над теб има синьо небе. Впечатлен е и от морския планктон, който при движение на водата свети в тюркоазено зелено или светлосиньо.

„Повечето от нас не са си включвали телефоните през целия път. Просто ги оставихме и ги забравихме, но имахме други съоръжения като камери и се опитахме да запаметим каквито моменти можем.“

Разбрал, че да пресечеш Атлантика не е „най-трудното нещо“. Понякога е страшно, но Тихият океан е по-страшен, допълва Николай.

Пътешествениците обичат да "рециклират" дрехи и храна

Вече знае, че не е нужно да си толкова богат, за да пътуваш. „И на мен ми се отвориха очите колко много възможности ти се предоставят, стига да се движиш. Ако си заседнал на едно място, тогава вече става трудно.“

Модерните пътешественици обичат да „рециклират“ храна и дрехи, научаваме още от Николай Милев.

„Храната, която те „рециклират“, идва от ресторанти и супермаркети. Аз бях впечатлен колко много храна се изхвърля и как тези пътешественици успяват да си набавят от нея.“

Един пътешественик не прави толкова боклук, колкото средностатистическия лондончанин, допълва Николай и припомня, че модата е втората в света индустрия, замърсяваща околната среда.

Прекалено много са и изоставените корпуси на кораби, които с времето просто гният по крайбрежията и никой не ги използва, забелязал е още Николай.

Това според него са пари, хвърлени на дъното на морето и тези кораби биха могли да бъдат използвани по по-природосъобразен начин.

Оттук насетне мечтае да попътува още доста, но… и навътре в себе си.

При племето коги високо в Андите

Една от любимите му държави е Колумбия, в която иска да се озове отново. Разказва за племена там, обитаващи високи части на Андите.

Там, в Сиера Невада, са посетили племето коги, на повече от 2 хиляди години. Хората от това племе се обличат само в бяло и нямат други божества, освен природата.

„Те са толкова уравновесени. Няма никакъв подтик да се доказват пред „малкия брат“ – цивилизованите хора. Те наричат себе си „големия брат“ и смятат, че са на тази земя да ни насочват в правилната посока. Има няколко документални филма, направени от BBC, от Channel 4. Когитата са поканили дадени репортери, за да предадат съобщение на света за това как ние унищожаваме природата. Те разбират, че природата им дава, но искат също така да връщат. Те работят с бамбук, работят с дърво. В същото време нямат електричество, отглеждат животни. Ежедневието им е много просто… Те са на някаква друга вибрация. “

„Те наистина са се отдали на това да запазят своята култура, дори това да означава да не се интегрират въобще. Студени са към „малкия брат“, пазят тази солидна граница, не искат да бъдат повлияни. Има села, които са долу, по-близко до цивилизацията, в по-долните поли на планините – те са малко по-интегрирани“, допълни картината на разказа си Николай Милев.