Ганчо Тасков - от Мелбърн до скулптурата с ръжен хляб в Кюстендил

Родом той е от Кюстендил, но от 40 години живее в Австралия. Известен е още като „Ганчо от Мелбърн - Кралят на цветовете". Не обича да говори за себе си. Казва, че от двете скромности – пасивна и активна, е привърженик на активната. „Имам две деца и едно голямо творчество зад гърба си, с над 4 хиляди творби“, започва представянето си пред „Хоризонт“ сънародникът ни.

Фитодизайнът е вид скулптурна композиция

Родителите му са се занимавали с дърворезба. Самият той е практикувал живопис, графика, иконопис, модна илюстрация. В последните 35 години се занимава с фитодизайн. „Едно непознато изкуство за България и точно това искам да представя на моите сънародници, за да се докоснат до нещо, което не са виждали по-рано. Тук е известно икебана, но икебаната – това е японски стил, който е миниатюрен. Фитодизайнът е своего рода скулптурна композиция“, разказва Ганчо Тасков за предаването "Преди всички".

Той дава пример със своя композиция, която е 6 метра на дължина и по три на ширина и в дълбочина, озаглавена „Морско дъно“ и посветена на каузата на опазване на океаните. Набраната сума от 11 хиляди долара Тасков е дарил на детската болница „Royal Children Hospital“ за ново оборудване.

С изложбите си по света Ганчо Тасков подкрепя каузите на уязвими групи. „За мен е най-лесно да отида на Фиджи или на Хаваите на холидей с моето семейство… Всички мои изложби имат благотворителен характер“, споделя творецът.

Признава, че на път да организира изложбата си в България се сблъсква с „известни перипетии и  този стар бюрократизъм“, който е оставил зад гърба си преди 50 години. Прави първо изложба с модна илюстрация в родния Кюстендил. Първите постъпления внася „за построяване на къщички в едно великотърновско село, където децата спят в един обор като в казарма наредени“.

Отказва да смени името си, за да не загуби своята идентичност

„В моята младост, когато напуснах България, житейският вятър ме духна на петия континент. За любовта няма граници“, спомня си днес Ганчо Тасков.

„Аз оставам българин, обичам България и никога не съм мечтал да живея в чужбина, макар че комунизмът осакати нашето семейство. Много известни компании са ми предлагали да сменя името си, да бъде по-лесно за произнасяне. Ганчо трябва да го повтарям, спелинга, няколко пъти на ден – те не могат да го произнасят. Казвам „Аз ако го сменя, изгубвам моя идентитет…“

И част от тази идентичност е скулптурата от ръжени хлябове, която Тасков е направил на последния Празник на хляба в Кюстендил. Част от идентичността е и езикът ни, който той високо цени и уважава. 

На кирилица се е писало от Владивосток до Солун, и в Монголия, българският език е толкова богат, но тук не се употребяват толкова думите „моля“ и „благодаря“ като в английския, отбелязва Тасков, като очертава мотивите си да направи софийската изложба и нейния надслов.

За здравето, суетата и чековата книжка

Младолик, въпреки годините си – наближава 70, сутрин той прави по 250 лицеви опори и препоръчва суровоядството. Наред с артистичното си образование, Тасков има и медицинско. Имат си семейна градина, където си произвеждат всичко. „Здравословният начин на живот е много важен, защото той влияе на моето изкуство. Моето изкуство е чисто и непорочно. Аз не искам да се пълня с токсини и да ям изкуствени неща. Те влияят не само на здравето, но и на моето мислене.“

Затова след всяка своя изложба той организира и семинари, канейки известни лекари нутриционисти, които да съветват хората как да се хранят.

„Три неща са важни в живота – човек да е близко до Бога, да е здрав и да има здраво семейство. Всичко останало е суета на суетите“, обобщава Тасков и подчертава още, че "здравето е по-важно от чековата книжка".

След завръщането си в Австралия планира да направи изложба „докосване до България“ – с творби, създадени по време на престоя му тук. В нея ще включи и „аксесоари, които са вече изчезнали и са плеяда от спомени“.

Благотворителната изложба на Ганчо Тасков в София е отворена до 30 август.