Теодора Димова: Роднините на жертвите на комунизма са премазани

Книгата "Поразените" на Теодора Димова разказва за група жени, чиито мъже са убити, вървят в леденото февруарско разсъмване към мястото на убийството. Вали сняг. Жените не говорят. Отиват да видят ямата, където със сгурия са засипани телата на мъжете и бащите им. Снегът не се задържа върху този черен кръг. Стопява се. Всичко наоколо е бяло, а този кръг остава черен.

Идеята за книгата се появява на 1 януари 2016 г., когато Теодора Димова отива пред паметника на жертвите на комунизма в София.

"Отидох пред паметника на жертвите на комунизма на НДК. Имаше около, не мога да преценя, между 150 и 200 човека, но нямаше нито едно официално лице. Нямаше министър-председател, нямаше президент, нито беше прочетено тяхно приветствено слово. Имах чувството, че това е частна инициатива на роднините на загиналите. Това не беше национално, не беше общонационално събитие. Тогава си помислих, че през следващите години хората, които ще идват тук, ще бъдат още по-малко, още по-малко и изведнъж казах - нали литературата трябва да се грижи за паметта, нали това е част от нейната функция. Някак си се почувствах длъжна да напиша за този период, макар че не знаех нищо повече от онова, от което средният българин знае", разказа Теодора Димова в предаването "Графити по въздуха".

Премазани е думата, с която Теодора Димова описва страданието на роднините на жертвите на комунизма.

Нито един от образите в книгата няма прототип. "Това са три разказа, на три жени, чийто мъже са убити и осъдени от Народния съд. След това тези жени остават с децата си. Те трябва да се грижат за тях. Остават без домовете си, изселени са. Това е сюжетът. В последната глава се разказва от името на едно дете, което е родено 20 години по-късно, но тези събития косвено се отразяват върху неговия живот и го премазват със своята тежест."

Тези хора са белязани със стигма, поразени са, смята писателката.

"Тяхното поражение е по някакъв начин победа, защото не палачите тържествуват в духовен план. Тържествува точно това смирение, тази кротост, това понасяне на злото, защото аз в един по-друг план гледам на този роман - не като политически, не като исторически, гледам на това как един човек реагира спрямо злото. Злото се стоварва очаквано или неочаквано върху теб и различните хора по различен начин реагират. Един започва да сътрудничи, друг се оставя да бъде убит. Трети се стреми да го загърби някак си или да устои, или да не стане толкова поразен. Това ми беше най-интересно, една от водещите линии - злото, но видяно отвътре и какво става с човешката душа, когато се срещне с него."

Да знаем и да помним е посланието на Теодора Димова. Преди да напише книгата "Поразените" тя е прочела много документи.

"Аз слушах тук, в Златния фонд на радиото, слушах запис от прочитането на присъдите. Тогава наистина ми стана лошо, излязох от студиото. Имена, имена, трите имена, професия, откъде е родом човекът. С един равен тон! Ние това не можем да си го представим."

Интелигенцията е била набелязана като вражеска. "Само тези, които са подкрепяли новия строй, те са били приемани и помилвани. Тези, които са били безразлични, да не говорим за по-критичните към новия строй, са били обявявани за врагове на народа и се е случило това, което се е случва с мъжете на тези три героини. Просто семействата са разбити. Животът на врага на народа е обречен", каза Теодора Димова пред "Хоризонт".