"Без заглавие: Рушители и строители на България" е книгата на Нася Кралевска. Авторката представя през последните дни книгата в различни градове на страната. Предстои среща с читателите в Пловдив, Ловеч и Стара Загора. Книгата ще бъде представена в Клуб "Перото" днес, 26 септември, от 18.30 часа. Нася Кралевска живее от 1985 година в САЩ.
"Аз действително смятах да пиша само за събитията след 89-а година, но почти веднага почувствах, че е невъзможно да се обясни посткомунизмът, ако не се обясни комунизмът. И друго, което ме накара, наведе на мисълта да се спра на тези две преломни десетилетия в българската история, те и двете започват, така да се каже, отвън, имам предвид, че в България има около 10 000 членове на Българската работническа партия-комунисти, които успяват благодарение на Червената армия да осъществят своя преврат и да заемат властта. Това идва отвън, на крилете на Червената армия, както ни учеха в училищата, когато бях ученичка. Същото стана и след 89-а година. Ние нямахме истинска революция, не бяхме истински подготвени. Имаше някои дисиденти, но повечето от тях, както показаха събитията, се оказаха по-скоро перестройчици, отколкото хора, които искаха истинската промяна. Така че също отвън, след падането на Берлинската стена и събитията в другите социалистически страни, дойде и така да се каже падането на комунизма в България", каза Нася Кралевска.
Комунистите вече не искаха да управляват, да ни държат на събрания, да ни говорят за Маркс и Енгелс, и Ленин
"Те искаха парите и бяха взели вече мерки преди 89-а година за тяхното усвояване, в смисъл източване от националните пари в свои частни сметки, главно в Западните страни", допълни Нася Кралевска.
Съпоставката между събитията от 1944-та и 1989-а година
"Тази съпоставка между един масов терор, който продължава в различни етапи около 10-12 години, след като преминава в малко по-мек комунизъм, не много, но малко остават все още феодалните белези на комунизма - жителства, не ми се изрежда - затворени граници и прочие. Докато либералните илюзии са доста характерни за посткомунистическия период", допълни Нася Кралевска.
Повече можете да чуете от звуковия файл.
През месец юни организаторите на престижния конкурс за пианисти „Геза Анда“ привлякоха в Цюрих някои от най-значимите фигури от света на класическата музика. Сред тях беше и големият естонски диригент Пааво Ярви, който ръководи изпълненията на тримата избраници на реномираното жури във финалния тур, заедно с оркестър "Тонхале" – Цюрих, на който..
Започна четвъртото издание на Младежкия арт фестивал "Солинария" в Созопол. На откритата сцена с невероятна гледка към морето от 5 до 13 юли отново изява ще имат млади артисти от България и гости от цяла Европа – от проекта EuroChoir. Започнаха и майсторските класове – по цигулка на именитата наша цигуларка Ангелина Абаджиева, която пристигна от..
С голямо уважение припомняме творческото дело на един любим за много българи музикант - Димитър Вълчев - композиторът, който се изявяваше и в класическата, и в поп музиката. Всеки слушател обича песента му “Една българска роза“, но е чувал и оперетата му „Време за любов“, и очарователните му детските песни, филмовата му музика. Разбира се, Димитър..
В предаването „Алегро виваче“ по "Хоризонт" представяме носителите на призове в допитването „Музикант на годината 2023“. Галаконцертът се състоя на 31 май 2024 г. в Първо студио на БНР. Детският радиохор, ръководен от Венеция Караманова, е едва втората формация в 33-годишната история на анкетата, която е двукратен носител на званието "Ансамбъл на..
В петък Симфоничният оркестър на БНР закрива с концерт своя 75-и сезон. Събитието е в зала "България" от 19.00 ч. Главният диригент на състава Константин Илиевски, който ще бъде на пулта, е избрал три произведения: "Елегия" от Пламен Джуров, Концерт за валдхорна и оркестър №1 от Рихард Щраус и Симфония №7 от Антон Брукнер. Солист ще бъде много..
Определят я като един от най-многообещаващите гласове в съвременната българска поезия . С Нели Станева се запознах в Брюксел, по време на "Фестивала на българската книга" . Нели израства в Сливен, учи „Икономика“ в Германия, след което става куратор в арт галерия в Швейцария . Голямата ѝ мечта в момента - да се върне в родината си. През..
Владимир Шунев обича да пътува. Спира за кратка почивка, за да нарисува видяното и продължава пътя си към различни места в България. Наричат го самобитен и самоук художник, защото по образование е минен инженер. Това го нарежда сред най-ярките представители на наивистичното изкуство у нас. Неговите пейзажи са наситени с цветове и романтика,..
Смятам, че Делян Пеевски приключи . Това каза пред БНР Татяна Дончева, лидер на "Движение 21", част от "Левицата", и коментира: "Това, което направи..
" Предотвратихме падането на самолета ", заяви пред БНР един от основателите на партия "Величие" Ивелин Михайлов. По думите му 5 човека от..
Търси се причина в ДПС да бъдат отстранени хора, близки до господин Доган . Това заяви пред БНР Сюзан Моллаюсеин, общински председател на ДПС в Кричим...