Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Гъската от Кайро или разочарованият съпруг“ от програмата на OperaVision

Снимка: Hungarian State Opera

В интернет платформата OperaVision се предлага нещо много любопитно - една напълно непозната творба на Волфганг Амадеус Моцарт. Заглавието й е „Гъската от Кайро или разочарованият съпруг“ с  подзаглавие “Съперничеството на три жени за един любовник“. Това предложение на Унгарската държавна опера много ме заинтересува и веднага започнах да търся подробности за творбата.

След големия успех на операта „Отвличане от сарая“ Моцарт започва да композира едновременно две комични опери, но само след няколко месеца се отказва от идеята си. Първата опера носи заглавието „Гъската от Кайро“ и е замислена като опера буфо в три действия по либрето на Джовани Батиста Вареско. Само три месеца той работи въху нея и я изоставя, защото не му харесва либретото. От първото действие са завършени  7 от 10-те номера, има и няколко речитатива от второ и трето, общо 45 минути музика. През 1860 г. във Франкфурт концертно са изпълнени фрагментите заедно и с други непознати произведения на Моцарт, а  през 1877 г. в Париж е направена френска сценична адаптация на материала. Другата опера е озаглавена „Разочарованият съпруг“ и Моцарт специално  я подготвя за 7-членната италианска оперна трупа във Виена. Замисля я като опера  в две действия, либретото и до днес не се знае с точност на кого е. Отначало музиковедите  са смятали, че е на Да Понте или на непознат поет, който е написал либретата на няколко опери на Чимароза, но  най-вероятно  е на  Джузепе Петроселини - поета на театър Вале, където е била премиерата  на това, което е оставил Моцарт - един 20-минутен фрагмент. По-късно, на 15 ноември 1797 година - 6 години след смъртта на композитора,  в Държавния театър в Прага се представя редактираната  от съпругата му  Констанца опера. По материалите тя  подготвя увертюрата и началния квартет, а спектакъла дирижира синът на Моцарт Франц.

Когато се отбелязва 200-годишнината от смъртта на Моцарт Северната английска опера подготвя  творба - пастичо по материалите от двете недовършени  опери и няколко арии, написани от композитора за чужди творби - на Анфоси, Пичини, Чимароза. Такава е била практиката по негово време, добавя се  и една пантомима от 1783 година, която Моцарт специално е написал за Алоизия  Вебер и себе си. Подготовката на това пастичо, което носи заглавието „Кутия за бижута“, е направена  от  Паул Грифитс . В последвалите години в различни комбинации се представят останалите фрагменти от двете опери на Моцарт, включително и на Залцбургския музикален фестивал, съществува и DVD  на пастичото.

Стигаме до спектакъла на Унгарската държавна опера. Новото пастичо "Гъската от Кайро или разочарованият съпруг“ е подготвено от директора на операта Силвестър Оковаш и е по-различно от представяното досега. Героите имат различни имена, действието е малко изменено, но пък музиката е същата - на гениалния Моцарт. Действието се свежда до следното: двама аристократи решават да се оженят. Главният герой Дон Пипо  иска дъщерята на своя приятел доктор Лионето  - Лавиния, а на самия доктор е обещана племеницата на Дон Пипо Челидора. Но младите девойки никак не харесват идеята да се омъжат за двамата старци, още повече, че всяка си има любим -очарователните тенори Каландрино и Биондело. За да се спасят от нежеланите бракове те решяват да избягат, но плановете на четиримата се осуетяват от Дон Пипо, който ги заключва в тъмницата на замъка. На помощ идва двойката слуги Аурета и Чичивио. Тъй като господарят им често повтаря, че пари ще паднат от небето, когато гъските в Кайро запеят, те хвърлят пари отвисоко и така залъгват старците, че и това чудо е възможно. Когато кандидат-съпрузите разбират, че са излъгани, доктор Лионето признава, че той е станал гъската от Кайро и прощава на младите, а Дон Пипо  няма как да не се съгласи  с това.


Очарователна, жизнерадостна и забавна е музиката и постановката  носи същия характер. Режисьорът Атила Тороникой  е раздвижил много мизансцена. Героите не само пеят, те танцуват, правят различни грациозни движения - приятно е за гледане. Костюмите са красиви, перуките са от епохата, всичко се движи, красиво и елегантно, дори и когато е малко преувеличено, но в края на краищата това е комична опера  и тя ни развлича. Музикално постановката е подготвена от известния унгарски  бароков специалист, диригентът и флейтист Пал Немет. Изпълнителите на главните роли, без да са от най-известните унгарски певци, изпълняват задачите си старателно и сполучливо. Много артистичен е Дон Пипо  на бас баритона Ищван Ковач, чаровни сопраните Анико Бакони, Зита Варади, Бори Кешей, с красиви гласове са тенорите Гергей Бици, Янош Шерекован, Петер Балчо, убедителен е баритонът Мате Фулеп. Струва си да се види и чуе този непознат Моцарт!




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Фрагмент от плаката. Фотограф: Елена Спасова

Премиера на "Брадатата графиня" в Сатиричния театър

На 13 ноември, четвъртък, за първи път ще се играе "Брадатата графиня". Преводът и музикалното оформление на актьора Мартин Каров, а на сцената излизат още Албена Павлова, Боян Арсов, Лана Гекова и Кирил Бояджиев. Всеки от петимата актьори се превъплъщава в няколко роли. Носителката на "Икар" Ана Вълчанова този път ще видим в различна роля –..

публикувано на 10.11.25 в 18:00

Напусна ни световноизвестната българска оперна певица Стефка Евстатиева

След кратко боледуване днес почина световноизвестното българско сопрано Стефка Евстатиева.  През последните дни тя е била в болница в София. Вестта за кончината й е потвърдил съпругът на оперната прима в разговор с българската народна певица Татяна Сърбинска. Стефка Евстатиева е родена на 7 май 1947 г. в Русе. Дебютът й е през 1971 г. на..

публикувано на 09.11.25 в 22:00

В град Левски бе открита скулптурната композиция "Земляците"

Инициативният комитет за изграждане на скулптурната композиция „Земляците“ и Община Левски проведоха официалното откриване на творбата на 6 ноември 2025 г. на площад „Свобода“ в града. Официален гост на тържествената церемония бе вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова. Събитието оживи спомена за трима от най-обичаните българи, родом..

публикувано на 09.11.25 в 07:00

Седмицата на модата в Тел Авив оживи стари традиции и нови идеи

През последните години светът на израелската мода преживява възходи и падения, както и кризи заради пандемията и войната. Тази година към тях се добави и бойкот срещу израелски артисти и спортисти. За първи път Седмицата на модата, която се проведе в последните дни на октомври в Тел Авив („замразена“ по време на войната), се проведе без Деня на..

публикувано на 09.11.25 в 06:32

Нов живот за стогодишна врачанска къща: Семейният дом на рода Йончеви - културен център

Реставрираха стогодишна къща във Враца. Тя се намира до емблематичния паметник „Лъвчето“ и носи отпечатъка на една от известните градски фамилии – рода на Йончеви.  Отскоро семейният дом е ново място за изкуство, култура, събития и обмен на идеи. Старата къща е реставрирана – запазени са автентичните мазилки, дограми, настилки и мебели, както и духът..

публикувано на 09.11.25 в 06:19

"Земляците" събраха в Левски спомена за Парцалев, Вачков и Цончев

В град Левски беше открита скулптурната композиция „Земляците“ , посветена на актьорите Георги Парцалев , Григор Вачков и писателя Дончо Цончев . Автор на творбата е скулпторът Борис Борисов , а средствата за реализацията ѝ са събрани от жителите на региона чрез различни инициативи. Всеки град има свои любими места, свързани със..

публикувано на 09.11.25 в 06:00

Хор "Родни звуци" отбеляза Деня на будителите с концерт в Барселона

Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Барселона беше домакин на концерт по случай Деня на народните будители. Смесен хор „Родни звуци“ към читалище „Добри Войников – 1856“ в Шумен изпълни български народни песни и творби от европейската класика пред българската общност в каталунската столица. Идеята за концерта възниква спонтанно..

публикувано на 09.11.25 в 05:37