Интегрират ли се бежанците у нас

От 2013 година основните курсове по български се предоставят на проектен принцип. „Ти залагаш да кажем, както ние сме заложили за 2019 година - 80 човека, а се оказа, че има над 200 желаещи“, дава пример Стоянова.

Пенсионирани учители да обучават по български?

Иван Нейков от Балканския институт по труда и социалната политика, който е и бивш социален министър, предлага пенсионирани учители по български език да се пренасочват към програми за обучение на бежанци.

„Какво пречи да има точно такава програма, която да използва капацитета, уменията на тези хора именно в тази посока – мигрант съм, искам да остана в България, ето ти го учителя по български, имаш три месеца, шест месеца, да се явиш на изпит…“

Мариана Стоянова определя програмата по български език за бежанци до 2013 г. като по-успешна, защото голяма част от обучените след това са успявали да си намерят работа.  

Някой си играе със страха от мигрантите

Негостоприемството на хората често е причинено от страха от бежанците, който обаче не е свързан с реална заплаха и не води до продуктивни послания, смята Димитър Матев от Балканския институт по труда и социалната политика.

„Някой си играе с думите и се опитва да печели популярност за сметка на този ирационален, контрапродуктивен страх, а не чрез послания, които биха били конструктивни и биха придвижили обществото ни напред. Това ни е бедата на нас“, коментира Матев.

Случаят с изгоненото семейство в Белене отпреди две години е предизвикан от наслагваните негативни новини за бежанци и мигранти, изтъкна Емануил Паташев от „Каритас“ – България. Той цитира наблюдения, според които положителните новини, споделени в социалните мрежи, много по-лесно стигат до хората и набират своите последователи, за разлика от изтиканите в края на информационните емисии добри новини в електронните медии.

Европрограми за интеграция биха били полезни и за местните

В същото време по европейски програми се отпускат пари за интеграция, но в България няма интерес към ползването им за различни проекти, отчита Любов Панайотова от Европейски институт.

Кина Събева от Българския съвет за бежанци и мигранти добавя, че местните власти се притесняват да поемат инициативи в тази посока, въпреки че те могат да бъдат в полза за местната общност.

По-мотивирани да учат български са младите семейни бежанци

Радост Събева пък преподава повече от 30 години български език, в последните десет обучава бежанци в курсове към Българския червен кръст. Радост Събева е била и част от екипа, писал учебниците, по които учат мигрантите. Казва, че в обучението по български език е вплетено и обучение за традициите, българската култура, нормите на поведение тук.

По-трудно учат по-възрастните хора, които нямат друг езиков бекграунд, както и онези, които не владеят добре дори родния си език. „По-голямата част са доста грамотни хора – млади, грамотни и мотивирани да намерят своето място“, пояснява Радост Събева. Тя е съгласна, че преподаването на български език на чужденци е вариант за някои от пенсионираните учители. Заради специфичната материя обаче смята, че ще е необходимо и кратко въведение в обучението за самите преподаватели.