Тереза Салгейро: Музиката е моя любов, страст и професия

През 1994 г. тя играе себе си във филма „Лисабонска история“ на световно известния германски режисьор Вим Вендерс. Тогава Madredeus са световно музикално явление, а Лисабон е европейска столица на културата. Тя е Тереза Салгейро и тази неделя за първи път ще пее в България в София лайф клуб със собствената си група. Първото интервю на певицата преди събитието е специално за „Хоризонт“. 

Първият въпрос преди първия ѝ концерт в България е какво се е променило в живота и в музиката ѝ:

„Филмът на Вендерс „Лисабонска история“ беше преди сума ти години, през 1994. Преди 25 години. Страшно много неща се промениха. първо вече не съм с групата Madredeus. Когато ги напуснах, си казах: аз няма да напусна моята любов, тази музика, ще я следвам това е страстта ми и тя, музиката, ще бъде моят пълен ангажимент и професия. Работих с много интересни музиканти и пътувах много за среща с различни музикални стилове - например в Бразилия, където имам възможност да работя с португалския език, в Мексико, в Италия, която също чувствам много близка.

Моят първи соло албум след като се разделих с Madredeus, отново беше свързан с тази невероятна, древна и дълбока култура в португалската музикална традиция. И това, което исках, е да намеря музиканти, с които да правя своята собствена музика и това правя от 2012 година насам“.

Оттогава Тереза създава два албума - като автор и на музиката, и на текста и обикаля света, за да представи своя репертоар както и песни от Португалия и от други страни за които Тереза е направила аранжименти. Това пътуване, този воаяж около света има огромно значение за творческия път на Тереза.

„Бях на 17 години когато започнах да пея с Madredeus, започнахме да пътуваме още през 1989 година. така че моят живот е това - да пътувам и да пея.  Това е невероятна привилегия да се докосвам до всички тези култури и до публиката в толкова различни страни“.

Човешкото е универсално, хората не се различават в същността си

Тереза е убедена, че човешкото е универсално, че хората не се различават в същността си: „Имаме една и съща обща нужда от където и да идваме на този свят - да намираме израз на нашата чувствителност, нашите виждания за света, за живота да изразяваме нашите мисли и чувства, начина по който възприемаме и живеем живота си. Както и да изразяваме нашата собствена способност за творчество и промяна на света, в който живеем към добро. защото е много ключово да се опитваме на направим света едно малко по-добро място за живеене. Място в което красотата да намира своя дом. защото красотата е пълната манифестация на живота.

На въпрос дали прави жертви в името на гласа си, тя заявява: 

„Не, трябва да призная, че, разбира се аз съзнавам какво е моят глас. И знам, че колкото повече минава времето трябва съм все по-внимателна към него. С възрастта все повече става чувствителна към границите на гласа. И трябва да съм внимателна, но в същото време съм късметлийка, защото не пуша, не пия твърде много, имам нормален живот, и много работя с гласа си и за гласа си. Но,.... как да кажа, отнасям се и с лекота към това. Не се тормозя и дисциплинирам излишно. Избягвам това, което може да увреди гласа ми, моят инструмент на практика, но не се фанатизирам също така, не се вманиачавам. Гледам да има баланс между грижата и релакса“.

В последния си сингъл „Alegria“ използва поезията на един велик португалски писател - Жозе Сарамагу.

„Този сингъл всъщност излезе преди дни, написах музиката към поемата на Жозе Сарамагу, нашият уникален Нобелов лауреат за литература. За първи път я изпълних в Мексико, на фестивала на книгата, организиран от фондацията на Сарамагу и неговата съпруга, която е и моя приятелка. Имах мелодията, търсех думите ѝ и изведнъж ги открих в тази поема, въпреки че обикновено сама си пиша текстовете.

Знаех, че това трябва да е песен за щастието. Намерих поемата на Сарамагу и видях че напълно пасва на музиката, надграждахме текста към музиката заедно с музикантите в аранжимента.

Поемата се казва „Алегрия“, което означава радост. Това, което усещах от самото начало, е, че във времената, в които живеем, пълни с неравенства и бруталност към човешките ни права, когато е толкова трудно за толкова много хора да имат минимума, за да живеят ,в тези наистина тежки условия е истински важно да манифестираме нуждата от радост, дълбокото щастие и възторга от това, че сме живи. нещо, което всеки от нас трябва да носи в себе си. Правото на радост и на щастие е това, с което се раждаме“.

Последният албум на Тереза Салгейро се казва „Хоризонт“: „Хоризонтът е тази линия, която ни омагьосва. Пределът на видимото, пределът на това, което можем да докоснем. Хоризонтът е предизвикателство - тази подновяваща се покана към нас да вървим към него, за да разберем какво е оттатък. това, което е отвъд Хоризонта е символ на нашите мечти и сънища. недостижимото, което искаме да постигнем. Линията на Хоризонта е вечната покана за вечно движение, но и знак за това, колко сме крехки и уязвими от всичко, което ни заобикаля“.

За първи път Тереза ще пее в България тази неделя в София лайф клуб, където ще представи песни от самостоятелните й албуми “O Horizonte” и “O Misterio”, песни на Madredeus и други португалски класики.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.