Той се гордее със способността си да пренася на сцената нещата от живота, но казва, че не импровизира „просто така, заради самата импровизация“, а в стила на автора, на режисурата, на образа.
"Опит за летене" го изстрелва при звездите
Наричат го „Радичков актьор“. Играл е и в трите негови пиеси, поставяни в Народния театър „Иван Вазов“ – „Опит за летене“, „Януари“ и „Суматоха“. За „Опит за летене“ получава първата национална награда за актьорско майсторство, независимо, че бил най-млад от целия състав и в компанията на големи имена. Въпреки възторжените реакции на публиката, го готвели за втора награда, когато на едно от представленията се появил самият Тодор Живков.
„След представлението се качихме горе в клуба, седнахме. Там са седнали на една дълга маса, около него актриси, актьори, големи – народни, заслужили и т.н. Аз в една кьошенце там съм седнал. И той казва: „Абе, много ми хареса това момче, дето играеше петлето, бе! То играе като мене, бе! Навремето съм играл и аз, ха-ха-ха-ха…Къде е това момче сега? Не мога да го видя тука.“ Те викат: „Тони, за тебе става въпрос, стани!“ И аз станах с една чашка с винце и му казах: “Наздраве, другарю!“
Получил похвали и пожелания от първия ръководител, се сдобил с първата награда и пътувал със спектакъла на Младен Киселов и в чужбина – в Атина, Виена, Белград, както и в Русия.
Работник в тухларна фабрика и в "Нефтохим"
Антон Радичев е отраснал в краен квартал на столицата тогава – „Ту(х)ла махала“, където имало тухларни фабрики, днес това е районът на Южния парк.
„Оттам нататък започваха Манастирските ливади. Тичахме непрекъснато по ливадите, играехме футбол. Среден ученик бях. Математиката страхотно ми вървеше. Бях цар.
„Ходех редовно в тухларните фабрики, работех от време на време – товарех тухли на каруци, разкарвахме ги по къщите. Имаше затворници, там работеха, и на затворниците им купувах цигари…“
Като ученик тренирал лека атлетика. Искал да стане първо треньор, после се отказал от леката атлетика. Минавайки през школата за радисти в казармата, станал началник на радиостанция и бил един от най-добрите на общоармейските състезания. След казармата мечтаел да обикаля света с кораби и да бъде радист на кораб. Отишъл да работи в бригада, която участвала в изграждането на „Нефтохим“ – Бургас. Лепил плочки, бил общ работник.
Вместо радист на кораб станал актьор
„И непрекъснато на лопатата или дръжката на количката си репетирах – цели вестници си ги минавах с морзовата азбуката. И в един момент получавам писмо, че трябва да отида във Варна, улица „Червеноармейска“ №1, спомням си много добре, и да се явя там на изпит. Обаче получавам съобщението с една седмица закъснение, след като е минал изпитът. Изпуснах изпита. След това кандидатствах ВИТИЗ(сега НАТФИЗ – бел. ред.). Във ВИТИЗ ме приеха… и сега вече 45 години направих в Народния театър „Иван Вазов“. Направо от ВИТИЗ ме взеха в Народния театър… Получавам едно писмо от Народния театър и си помислих, че някой си прави майтап.“
Оказало се съвсем сериозно – трябвало да започне репетиции за „Деца на слънцето“ от Максим Горки.
Хората в салона не се интересуват какво му е на актьора в душата
Най-лесно учи текст като се качи в планината – на Витоша в делничен ден, защото събота и неделя има много хора и му искат автографи и да се снимат с него. „Влизам в гората и там, с пиесата под мишница, чета, уча. За няколко часа научавам толкова много текст…“
В киното е снимал повече от 40 филма, но на ролите си в театъра отдавна е изгубил точния брой.
„Невинаги ми е смешно, невинаги ми се иска да проявявам чувство за хумор, но когато хората в салона са си дали паричките, за да гледат едно представление, каквото и да ми се е случило, както и да се чувствам… никой не го интересува какво ти се е случило на теб. Всеки си е дал средствата да гледа едно представление, за да може да се разтовари и поне за час и половина да забрави своите проблеми. Не трябва да натоварваш хората със своите проблеми, трябва да ги забравиш.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.Най-ценно е да бъдеш с хората, които обичаш, на място, което обичаш и да правиш, каквото обичаш. Така накратко може да се обобщи житейската философия на днешния ни гост в рубриката "Горещи сърца". Той се казва Венцислав Тотев, по образование ПР експерт, работил като учител и журналист, сега има собствен иновативен бизнес. Тотев е един от..
Палеографията е приложна наука, която изучава стари ръкописи. Улавя онези тънки моменти от мрачната средновековна атмосфера, в които кописти на светлината на свещ са преписвали старите текстове, за да множат знанията, вярата и да положат основата в красотата на писаното слово . Много старание и култивирани умения са отличавали тези..
Как човек може да превърне пътешественическата страст и любовта към природата в професия? Географът д-р Калоян Цветков е успял да постигне наглед трудната задача. Освен че изследва планетата като учен, Калоян споделя откритията си. Той е главен асистент в СУ "Св. Климент Охридски". Преподава и на децата в Националната..
Героят днес в рубриката "Горещи сърца" е с богато минало, усмихнато настояще и светло - по думите му - бъдеще, въпреки че отдавна е минал 80 -та си годишнина. Врачани често го срещат по улиците на града и кафенетата. През месец май вече е с загар, който привлича погледа в контраст със спортни къси панталони, маратонки и неизменната..
В рубриката „Горещи сърца“ ви предлагаме среща с Борислав Павлов. Той е на 35 години, от Пазарджик, и е председател на сдружение „Добро сърце“, което е създадено, за да помага на хората в нужда. Идеята за създаването на благотворителната организация е на трима млади хора, които в годините на Ковид пандемията, решават, че трябва да бъдат..
"Засега съм тук и се надявам, че ще остана. От най-ранна детска възраст съм казвала, че искам да стана световен шампион с българското знаме. Работя за това и се надявам, че няма да има пречки по пътя ми". Това заяви пред БНР шахматиската Нургюл Салимова и призна, че е получавала покани да се състезава за друга държава. Важно е шахът да става..
"Христос Воскресе! Макар че, нямам навика да казвам това, защото съм комунистическо дете, родена съм 1934 г., израснала съм в комунистически режим и нямах понятие от религиозните празници, сподели за БНР оперната прима Райна Кабаиванска, един от най-значимите сопранови гласове през втората половина на XX век, музикална педагожка и общественичка. Тя живее..
Парламентарната асамблея на НАТО прие декларация с призив на Украйна да се позволят да използва изпратената ѝ военна помощ за удари по военни..
"Има църковна политика. Стремят се някои хора да си създават лоби. Фракцията, която ръководи митрополит Николай, се увеличи от вчера с още един негов..
" Усещането в залата беше сякаш сме пред родна публика. Имаше повече български знамена, отколкото унгарски. Благодарни сме на всички, които ни..