Последно сбогом с Милчо Левиев

Днес се прощаваме с големия музикант Милчо Левиев. Поклонението е до 14 часа в зала "България" в столицата. 

Музикантът се превърна в емблема на България и прослави страната ни из най-големите световни джаз сцени. Композиторът почина на 81-годишна възраст в болница в Солун след тежко боледуване. 

В зала "България" се събраха десетки хора, които искаха да си вземат последно сбогом с маестрото, сред тях и много музиканти, артисти, общественици, политици. 

За живота на маестрото

Милчо Левиев е завършил държавната консерватория в София. Ученик е на Панчо Владигеров. 

Музикалната му кариера започва в Пловдивския драматичен театър. Между 1963 г. и 1968 г., Милчо Левиев работи като солист и диригент на Пловдивската и на Софийската филхармония. По същото време е бил и диригент на Бигбенда на Българското национално радио. 

През 1970 г. музикантът заминава за Съединените щати. Повече от 20 години живее и твори там, а през последните години живее в Солун със съпругата си, певицата Вики Алмазиду. Номиниран е два пъти за "Грами".

Животът е най-голямото изкуство, казваше той 

Милчо Левиев е автор на симфонична и джаз музика. В началото на май в столицата беше представена биографична книга за него. Тогава в интервю за "Хоризонт" той заяви:

"Най-важното е животът. Животът е най-голямото изкуство - как да живееш, да си артист в живота, как да играеш ролята си. Сърце и ум - тогава се прави изкуство. Само със сърце не може. Балансът прави изкуството и живота, не повече. Аз имам, явно, много повече сърце, отколкото ум. Съжалявам, Господ така ме е направил. И правя изкуство, което се прави повече от сърце, отколкото от ум!".

Едно от посланията на маестрото:

"Човекът на изкуството, който и да е - писател, художник, музикант, професия е едно нещо, призвание е друго. Вие ако сте дошли в музиката с една голяма любов, това е вече призвание, това трябва да го пазите през целия си живот, а музика без хумор в нея не може да съществува. Музиката отразява цялата палитра на човешките чувства по начин, който думите не могат да изразят. Най-важното нещо за всеки човек, не само за артиста, е да запази детето в себе си, да имате тази радост, искреност на творението, която не се интересува от никакво възнаграждение. А магията съществува винаги, само че понякога в такъв миниатюрен вид, че ние не я забелязваме, а пък егото ни е толкова голямо на всички хора, че ние сме магьосниците. Чакай, чакай. Има неща, в които науката е като бебе още, които не знаем точно какво е чудото, как става то, откъде идва, от нас ли идва, така че магията е много важна в изкуството".

В началото на март тази година той обяви, че се отказва от титлата "почетен гражданин на Пловдив", заради разочарование от отношението на общинската администрация.

Милчо Левиев е включен в енциклопедията “История на европейския джаз”.

Големите творци никога не си отиват. Те живеят заедно със своите творби до тогава, докато има кой да ги чуе и да им се радва!