Вече шеста година всяка неделя от инициативата "Хора за хората" пристигат с голяма преносима тонколона в най-старата градска градина на София и поставят началото на народно увеселение. Хванати ръка за ръка, много граждани извиват кръшни хора и се забавляват в ритъма на традиционната българска музика.
В страницата си във Фейсбук от инициативата пишат: "Всяка неделя във всяко кътче на България възстановяваме, запазваме, подготвяме и одухотворяваме децата си с най-чистото, с най-българското - хорото ни!", и завършват с призива: "Нека бъдем достойни наследници на тези велики българи!"
Показна или спонтанна инициатива
Преди дни обаче срещат и другата позиция, неприемаща избора на мястото за подобна инициатива, позиция, която провокира вълна от коментари в социалните мрежи, стигащи до обидни квалификации, до обвинения в липса на патриотизъм или в демонстрация на чиста проба декоративен патриотизъм. Потърсихме мнението на инициаторите, но ни отказаха коментар, явно афектирани от възникналата полемика, като само ни написаха: "При общонародно събитие, каквото е хорото, няма две гледни точки. Има българи, хванати ръка за ръка в името на традицията и доказано най-богатия световен фолклор."
Преди година Красимира Митова се мести от София в родния си град Враца. Споделя ентусиазма, с който е започвала да събира хора на площада в града.
"Много ми се искаше тук, във Враца, да се случи подобно нещо. Свързах се с хората, които преди това са го правили. Те казаха: "Да, имаш нашата подкрепа. Искаш ли да вземем колоната, която сме ползвали?" Започнахме някъде от началото на юни месец тази година", разказва тя пред "Хоризонт". И допълва, че "в България май е популярно за всяко "за" да има и много против".
"Не го смятам за някакво показно мероприятие, което да покаже колко сме патриотични и колко обичаме българското. По-скоро е наистина опит да се свържем с нещо истинско и да накараме хората да се изкарат от черупките си и от социалните мрежи, и да се свържат на живо, както са се свързвали хилядолетия наред, да бъдат истински", мотивира своята позиция Красимира Митова.
Хората имат нужда от изява в открити пространства
Доц. д-р Веселка Тончева - етномузиколог от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, отдава инициативата "Хоро за хората" на особено силния интерес към българските народни танци в последните години:
"Тези хора очевидно някаква инициатива, очевидно някаква организация - имат нужда това нещо да го изнесат в публичното пространство, т.е. да го показват, да го изразяват, да го изявяват. Толкова много клубове има за български народни танци, наистина са много, навсякъде в България, и тези хора всичките играят, но те играят в затворено пространство - в читалище, в училище, в зала и т.н. Тук обаче нещо друго има, това опубличностяване, т.е. наистина изнасянето пред всички и по този начин въвличането на повече хора", коментира доц. Тончева.
Има ли преекспониране на посланието
"Прочетох и много силни думи на въпросната инициатива - за това как всъщност каква е космическата енергия и т. н. Истина има в това, че хорото обединява хората и че точно с тази кръгла форма, точно с това хващане за ръце наистина има едно консолидиране на общността, но дали трябва да го преекспонираме? Дали трябва да влагаме в това - чак силния патриотизъм и търсене на някаква национална енергия, не мога да кажа", допълни етномизукологът.
"Аз нямам абсолютно нищо против хорото и това е много ясно казано в моя пост", подчерта в предаването "Хоризонт до обед" Мария Касимова - Моасе.
"Аз имах против това, че въпросното шумно събитие, каквото и да е то, независимо дали е хоро или джаз концерт, или рок концерт, то смущава работата на Националния театър. Националният театър е също такъв български символ, с който би следвало да се гордеем. И докато аз бях на представление, в момента, в който актьорите от сцената си поемат въздух, се чува отвън ритъмът на някаква музика, каквато и да е тя, в случая беше хоро. Смятам това за неуместно", изтъкна Мария Касимова.
За хорото си има подходящо време и място
"Уважавам много българските традиции. Самата аз съм филолог. Имам разработки,фолклорни, които съм правила като студент и след това. Уважавам много този танц, но смятам, че все пак за всичко има време и място. И би било по-подходящо или това хоро да се изнесе в някакъв парк, където няма да шуми на хората наоколо и на културна институция като на Народния театър, или да се организира в по-ранно време", допълни Мария Касимова - Моасе.
На 5-ти ноември Мария Касимова - Моасе ще получи отговор от Столичната община дали е разрешено организирането на хоро пред Народния театър.
"Нека да познаваме фолклора си, но да познаваме и градската си култура. Ние имаме градска култура. Нашата столица е такава. Независимо, че се избутаха страшно много красиви къщи и места, които маркираха това историческо време, все пак нека да помним, че това е един европейски град, който е граден преди 100-120 години с архитекти българи, които са учили в чужбина и са привнасяли световната, европейска култура у нас. Нека да уважаваме и това", призова Мария Касимова.
Различните мнения чуйте в звуковите файлове."Румъния диша малко по-свободно, най-малкото защото вече има яснота кой ще ходи на втория тур на президентските избори . Стана ясно, че няма да има размествания." Това каза в предаването "Преди всички" журналистът Лъчезар Вълев, пратеник на БНР за изборите. Конституционният съд на Румъния потвърди резултатите от първия тур на..
Пациентите не знаят точно къде са разпределени техните досиета . Когато не знаеш къде ти е досието, нямаш контакт с тези специалисти – те не са те виждали, това не е най-удачният начин, посочва и Пламен Христов, кореспондент на БНР в Ловеч, сам потърпевш от забавяне в системата. Повече по темата чуйте в звуковите файлове.
В Плевен проведоха кампания „Без страх“. Така магистрати, експерти от Кризисния център за жени и деца, претърпели насилие и от Отдел „Закрила на детето“ и с участието на адвокати, положиха усилия да информират всеки пожелал среща с тях , за правата на жертвите и мерките срещу извършителите на домашно насилие. „В последно време все..
Фотоизложба "Чудеса на надеждата" откри русенската фотографка Мирела Партинова, а в кадрите си е запечатала първите дни от живота на бебета, родени с асистирана репродукция. На 5 декември в Голямата зала на Доходното здание в Русе от 18 ч. ще започне благотворителният концерт "Коледа в сърцето". Автор на сценария и ръководител на..
Столичната община създаде ново пространство за децата и техните семейства в квартал "Христо Ботев". Хъбът за ранно детско развитие е с капацитет за 50 деца и е реализиран с финансиране по проекта "Модел за интегрирано развитие за образование и грижа в ранна детска възраст в град София" чрез..
Започна унищожаването на заразеното с шарка стадо от близо 150 овце в село Желю войвода, сливенско. Близо 60 от тях вече са евтаназирани, научи БНР, като се очаква всичко да приключи в утрешния ден. Днес около обяд на място започна работа група ветеринарни специалисти, които имат за задача по хуманен начин животните да бъдат..
Дълбоко в нас, невидим и често недооценен, живее свят от трилиони микроорганизми – нашият микробиом . Този миниатюрен космос от бактерии, гъбички и вируси е по-сложен, отколкото можем да си представим и влияе на почти всеки аспект от живота ни – от имунитета и храносмилането до настроението и когнитивните ни способности. Но балансът в този свят е..
Определени производства се ориентират към по-евтини дестинации заради новите нива на заплащане у нас - вече не сме заден двор на Европа с ниски..
Ръководството на БСП защитава интересите на Пеевски, Борисов и паралелната държава . Това каза пред БНР бившият депутат от БСП и бивш министър на..
От ветеринарно-медицинска гледна точка не трябва да се вземат трети проби. Ако ще да вземете още 10 пъти пробите , положителните проби не могат..