Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Будителите в българските училища зад граница

Учебници има, помещенията са проблем

Българските училища зад граница са пазители на българщината - на езика и традициите.
Снимка: Училище "Св. Св. Кирил и Методий" във Виена

„Скъпи български деца извън България, помолете вашите родители да ви заведат някой ден до българско училище! Говорете с вашите български приятели на български език, защото носите това богатство от рода си и дори ако само един от вашите родители е българин, потърсете корените!“ Този призив отправи в Деня на народните будители Светлин Стоянов, директор на българското училище „Д-р Стамен Григоров“ в Женева. Той преподава на българските деца в Швейцария история и география.

В Женева има много сериозна българска общност, макар не толкова голяма, колкото на други места, посочи Стоянов в предаването „Хоризонт за вас“. В българското училище там учат 54 ученици.

Училището отваря врати преди 35 години като клас към българското Постоянно представителство към ООН и други международни организации. Носи името на откривателя на лактобацилус булгарикус и един от създателите на ваксината срещу туберкулоза. Предложението да носи тъкмо името на Стамен Григоров е дошло от ученик, който сега е в 11 клас. „Министерството на образованието и науката полага през последните години много сериозни грижи за това да се изработят специални помагала за българите, които се обучават в чужбина“, заяви още Светлин Стоянов.

„Освен с думата будители, не се сещам с какво бихме могли да назовем тези стотици наши сънародници, български учители, които всеотдайно обучават българчетата, които по една или друга причина живеят зад граница - да запазят своя език, да знаят за българската история и култура. Това са много важни елементи, за да се запазим като нация, да ги запазим като българчета“, коментира пред „Хоризонт“ Ирина Владикова, председател на Асоциацията на българските училища зад граница. Дейността на Владикова е посветена на българското училище във Виена „Св. Св. Кирил и Методий“, в което се обучават близо 350 деца от 4-годишна възраст до 12 клас.

Интересът в началните класове е огромен, но впоследствие броят на децата драстично намалява, разказа Ирина Владикова.  

Като успех тя посочи вписването на асоциацията в образователната политика на България. "Учебниците бяха действително генерално преработени, много наши колеги участваха в тяхното създаване, така че да бъдат действително най-добре съобразени с нуждите на нашите ученици", потвърди Владикова.

Основен проблем за училищата ни зад граница остават помещенията. "Особено в големите столици, в скъпите градове, където посолските ни комплекси невинаги имат възможност да предоставят такива помещения, а и училищата не са малко. Примерно в една Испания има над 50 български неделни училища, които обхващат над 3 500 наши деца, пръснати както по градовете, така и по селата."

Двете мнения чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Габриела Лазарова с дъщеря си

Габи от Горна Оряховица се нуждае спешно от средства за лечение

Млада жена от Горна Оряховица се бори с онкологично заболяване и се нуждае от сериозна финансова подкрепа. За лечението на 45-годишната Габриела Лазарова в турска клиника са нужни близо 400 000 евро. Хората от родния ѝ град са обединени да помогнат на Габи за втори път да пребори рака и провеждат различни благотворителни инициативи...

публикувано на 11.02.25 в 06:32

Величка Таседжикова: Времето показа, че изпитите след 4-и и 10-и клас са излишни

Относно матурата по математика след 12-и клас Боян Захариев, директор дирекция "Образование" в "Отворено общество", изказа мнението си: " Важно е за какво се ползват определени изпити. Те могат да се ползват за няколко неща. Едното е ако са необходими на някого напред във времето - подобен изпит е важен за работодатели или за кандидатстване за..

публикувано на 10.02.25 в 11:26

Асен Асенов: България трябва да направи големи и бързи стъпки към културната си интеграция в ЕС

България има да направи големи, едри и бързи стъпки към своята културна интеграция в ЕС.   Това мнение изказа пред БНР Асен Асенов, създател на поредица от международни фестивали, сред които и "One dance festival". " Страната ни може би е най-неинтегрираната държава-членка в европейската екосистема на културните индустрии. Ние не успяваме да..

публикувано на 10.02.25 в 10:24
Джамията

Турция две години след бедствието: Стремеж към възстановяване в свят, изпълнен със загуби

Две години след опустошителното земетресение в Турция всички усилия са насочени основно към възстановяване на жилищата на пострадалите. Знамената в Турция на 6-и февруари бяха свалени наполовина в памет на загиналите над 53 хиляди души. За оцелелите все още не е ясно кога ще има възстановяване на живота такъв, какъвто е бил преди. Две..

публикувано на 08.02.25 в 20:49
Доналд Тръмп и Владимир Путин се ръкуват на среща по време на първия мандат на американския президент

Природните залежи на Украйна - част от "сделката"?

Доналд Тръмп и Володимир Зеленски ще се срещнат идната седмица. Поне такова очакване изрази американският президент вчера. Тази среща може да се окаже съдбоносна за Украйна. От нея, най-малкото, ще зависи с каква нагласа Тръмп ще отиде на многократно вече анонсирания разговор очи в очи с Путин. Допреди броени дни украинците все още чакаха..

публикувано на 08.02.25 в 11:05
Нов строеж на жилищна сграда в Хатай

Нови, но изолирани - предизвикателствата пред строежите в Турция след земетресението

След бедствието на века, както самите турски власти определиха земетресението, поразило страната пред две години, усилията днес са насочени към възстановяване и към нова глава в тази история, озаглавена "солидарността на века". По строежите, изградени с държавно финансиране, се работи по 24 часа в денонощието, твърдят местните и национални и..

публикувано на 07.02.25 в 20:56

Две години по-късно: Какво се случва в районите, засегнати от опустошителния трус в Турция

"Ситуацията беше страшна, апокалиптична. Атмосфера на смърт се усещаше навсякъде". Това са спомените на Нора Чолакова, кореспондент на БТА в Турция, след като  на 6 февруари 2023 г. южната ни съседка беше поразена от трус с магнитуд 7,7 по Рихтер.  Бедствието е едно от най-опустошителите земетресения в историята на Турция – загиналите са над 53..

публикувано на 06.02.25 в 07:40