Задава ли се хаос във ветеринарното обслужване

Според авторите на законопроекта, промените имат за цел да подобрят ветеринарното обслужване, да повишат мерките за биосигурност  и да облекчат регистрацията на личните стопанства. Според председателя на Асоциацията на ветеринарните лекари за продуктивни животни д-р Мирослав Първанов обаче добрите намерения са опорочени от лоши предложения, които ще създадат хаос във ветеринарното обслужване в страната.

Законът е променян вече над 30 пъти, всяка година по няколко пъти. Сега по думите на д-р Първанов предстои по-мащабна и по-грандиозна промяна в закона. Според него основният аргумент аз промените е появата на африканската чума по свинете(АЧС).

„Африканската чума всички знаехме, че ще дойде, както и няма да излезе дълги години наред от България, но тя извади на показ язви, които бяха скрити за обществото и сега се търси вариант да се спасим от това положение“, коментира ветеринарят в предаването "Преди всички".

Законът прехвърля отговорности в грешна посока

Фактът, че има голям брой нерегистрирани животни на територията на България, не е изненада, но всички се направиха на изненадани, подчерта той. При някои болести като син език и нодуларен дерматит ветеринарите се справиха добре, защото от чисто медицинска гледна точка има какво да се направи. При АЧС обаче мерките, които трябва да се вземат, са полицейско-ограничителни, посочи Мирослав Първанов.

Ветеринарните лекари не са силова структура, за да прилагат разписаните мерки, категоричен е лекарят. „Тук има страшни текстове, които се предлагат от рода – аз като забележа животно в тридневен срок да докладвам, за да бъде санкциониран съответния собственик. Разбирам добрия мотив, но това е нещото, с което категорично не съм съгласен – смесването на отговорности и смесването на контролни с изпълнителни функции.“

Нерегистрирани животни в дворовете

„Не е проблемът при ветеринарите и отговорността, която се прехвърля сега, не е в правилната посока. Никой не прояви политическата смелост и воля да каже на собствениците на животни, че те нямат право (така е и в сега действащия закон) да гледат животни в собствените си дворове, без да са ги регистрирали. Това не беше казано по категоричен начин и смятам, че и в момента не им се казва достатъчно ясно.“

Малките стопанства могат да останат без ветеринарно обслужване

Като най-голям парадокс и най-очевидното дори за непрофесионалист не добро решение д-р Първанов изтъкна разпоредбата лекарите да имат право да сключват договор или с частен стопанин „тип заден двор“, или с голяма ферма. Така при правото на ветеринаря на избор "или-или", малките частни стопанства, които отглеждат до 10 овце, две крави и 3 прасета, могат да се окажат без ветеринарно обслужване.

„Когато един ветеринарен лекар работи в индустриална ферма, с голямо количество животни – 5-10-20-100 хиляди, ветеринарният лекар много е логично да не работи в заден двор или средна ферма, защото, много логично, може да пренесе заболяването. Това по принцип се спазва, дори да не е записано. Това се вкарва в закона по един неправилен начин“, каза още д-р Първанов.

Докато се регистрират прасетата, идва време да ги колят

Това, което се предлага като улеснения за стопаните за регистрация на личните им стопанства, само на пръв поглед изглежда улеснение, отбеляза още ветеринарният лекар. Улеснението е в това, че собствениците няма да се разкарват до областния град, а ще си предават документите на кмета, както и че няма да плащат такса.

Реално погледнато, процедурата по подсигуряването на всички документи и минаването им през кмета, както и назначаването на комисия, която да посети съответното населено място и обекти, се удължава, аргументира се Първанов. „Като процедура това ще протече във времето с месеци. Докато ние ги регистрираме тия прасета, ще стане време да ги колим.“