Витас Баскуаскас - от наркотиците към йога

Какъв е бил животът му преди срещата с йога? Kакво се е променило в неговия светоглед и какво му дава йога днес, когато преподава на хиляди ученици по света?

„Стигнах до йога защото не се чувствах добре в своето тяло, не бях удовлетворен. А това което йога ми даде, е именно усещането, че се чувствам добре, здрав психически и физически, както и това да се чувстваш добре в кожата си. Никога не съм си представял, че ще преподавам йога или пък че ще стана учител по йога и благодарение на това ще имам шанса да пътувам по света. Единственото, към което се стремях, беше да се чувствам добре и да бъда самият аз.“

Йога като посвещение и начин на живот

Преподаването на йога се превърна в основна линия в моя живот и аз никога няма да оставя тази професия, казва днес Витас Баскуаскас.

„Когато започнах да се занимавам с йога никога не си и представях, че един ден тя ще бъде част от моя живот и ще се превърне в дългосрочна доживотна практика. Преди тайничко си мислех, че може би това е само за кратко, че след това ще се върна към старото.  Но ето че  преподавам в Лос Анджелис, участвам в шоу, имам онлайн практики и семинари. Практикувам всеки ден, тъй като няма как да учите другите, да бъдете автентичен, ако вие самите не вършите същото, за което говорите и преподавате.“

От пагубния свят на наркотиците към просветление

Преди да се заеме сериозно с йога, Витас Баскуаскас бил наркозависим. Прекарал е и известно време в затвора.

„Бях потънал в света на наркотиците и това, разбира се, беше пагубно. По това време наркотиците все едно ме изпращаха в рая, даваха ми сигурност. Просто бях пристрастен към хероина и се чувствах добре. Тогава това ми даваше смисъл, караше ме да се чувствам добре и всички мои проблеми сякаш изчезваха. Когато прочиствах тялото си и вече нямаше и следа от хероина, тогава тялото ми се нуждаеше от нещо друго. Смело мога да кажа, че това мое пристрастяване ме отведе до много кошмарни места. И ето, че дойде и моментът, когато за едно престъпление бях осъден да лежа в затвора за цяла една година. Бях на места  и в ситуации, в които никой не би и поискал да види или да преживее. Бях попаднал в ада. Загубих вярата в морала. Само и само за да се сдобия с необходимата доза, бях готов на всичко. Но сега мога да кажа, че бях късметлия, когато успях да се озова на другия бряг. И не защото аз съм по-добър от някой друг. Нямам обяснение защо това се случи точно с мен и ми бе даден шансът да открия нещо ново, а именно - йога практиките. От този момент аз упорито последвах този път“, споделя Баскуаскас.

Йога общността в България се разраства

Витас Баскуаскас е част от екипа на UDAYA фестивал в България, започнал през 2012 година, когато в България йога практиките не са толкова развити и популярни.

„През последните седем години, в които идвам в България, йога обществото се разрасна много бързо. Наблюдавам как всяка година у вас последователите на йога се увеличават и усъвършенстват и те са вече положителни и жизнерадостни хора. Привилегия е да съм тук. Наистина харесвам Източна Европа. Самият аз имам връзка с Литва, да, по-близко е до скандинавските държави, но Източна Европа заема специално място в моето сърце. Обичам българите. Вие имате наистина прекрасна земя.“

За връзките на ума със сърцето 

„Ние знаем, че сме родени така, че те са свързани още при появяването ни на белия свят. Те вече са били свързани,  но, за жалост, ние правим неща или преживяваме нещо, което ни кара да се откъснем от тази , да я забравим. Тогава  започваме да действаме единствено и само с ум и забравяме сърцето. За мен точният въпрос би бил: как отново да направим тази връзка, единението между сърцето и ума, защото на нас тази връзка ни е вече позната като усещане и то още от детска възраст. Предполагам, че всеки от нас е изживял подобно усещане. По-важно е как да преодолеем тези прегради и да възстановим връзката между ума и сърцето“, казва още Витас Баскуаскас.

„Да, в действителност ние живеем в един много труден свят, имаме много разочарования, които ни тласкат да търсим сигурност и защита. Но когато се стремим към подобна сигурност и защита, тогава ние изгубваме или блокираме тази връзка, за която говорим. А подобна връзка може да се постигне, когато сме спокойни, когато умът е в покой, с  изключени телефони, с  практикуване на йога, медитация. От важно  значение е наистина да си позволим да бъдем самите себе си и да се освободим от  онова, за което сме наясно, че не ни служи“, продължава Витас.

Йога е като чадър

Трудно е да дадем определение за йога, тъй като тя е всеобхватна, признава още той.

„Йога е като чадър и се докосва до много неща. Използва най-различни  духовни практики и форми, но всеки един я определя по свой собствен начин. За мен лично, ако все пак се обърнем към семантичното значение на думата йога - означава обединение, свързване. Харесвам точно това определение, този стремеж към единност - ако правя някакво движение, аз искам да се свържа, да се слея с него и да стане едно цяло  движение, ако сме седнали и медитираме, пак искам да стана едно цяло с това което преживявам,  с това, което се случва, докато медитирам, ако реша да наблюдавам моето дишане, аз ще се превърна в едно цяло с моето дишане. Това е хубаво определение за йога. Дори докато  готвите, пак се стремите към взаимодействие.  То се отнася за всеки вид йога. За мен това сливане е най-красивото постижение. Тоест йога не са само упражнения на постелката, а много повече.“

Има ли Витас Баскуаскас гуру, когото да следва или на когото се възхищава?

„За мен старият модел да следваме само гуру – учител, сякаш вече се изчерпва. Аз лично не смятам, че един човек може да има отговор на всички въпроси. Считам, че не е здравословно да се предава толкова голяма важност само на една личност. Всеки един от нас си има своите човешки преживявания и опитности. Никой не е гуру и никой не е на по-високо ниво. Просто ние се намираме в различна точка в нашето развитие, с нашите преживявания.  Всеки ден трябва и можем да се учим един от друг. Аз лично съм се учил от много различни учители, натрупах богата опитност благодарение на тях и си казах: “Научих, каквото трябваше и сега продължавам напред.“ Смятам, че ако поставяме някого на пиедестал, това не е полезно и само може да ни вреди. Все още наблюдаваме такива примери от някои от  старите школи,  в които учителите  злоупотребяват с дадената им сила и власт.“ 

Тялото - не само здраво, а животворящо

Излизането от зоната на комфорт е като стъпване по жарава, смята още Витас Баскуаскас.

„При трудност просто поемете предизвикателството, вместо да бягате и да се измъкваме. По-добре е да погледнем на него спокойно и да се опитаме да се справим. Да не бягаме от трудните неща в нашия живот и  да се справяме. След това то се превръща във вътрешно учение за нас самите. Винаги трябва да проверяваме как сме, дали сме добре със самите нас, как се чувстваме в момента. Хубаво е да наблюдаваме как се променяме с времето, дали имаме развитие, дали начинът, по който живеем, в действителност служи на нас и на другите. Аз самият  искам да продължавам да се развивам, не съм стигнал до края. А когато практикувам йога, наблюдавам моето вътрешно израстване и развитие - това ми помага да видя кои са моите предизвикателства.“

„Когато практикувате йога, вие вече сте открили огъня във вас, ще осъзнаете, че вашето тяло се чувства не само здраво, но и животворящо“, казва в заключение Витас Баскуаскас.