Текстовете са писани в продължение на няколко години, затова и особено в полемиките, посветени на Европа, читателят ще види определена разлика, посочи Калин Янакиев в интервю за предаването „Хоризонт до обед“.
„Ако през 2015 година, веднага след ислямистките атентати в Париж, мен все още ме предизвикваха гласовете на радикалните мултикултуралисти, на крайно левите либерали, които поставяха под съмнение християнския фундамент на Европа, по-късно аз забелязах навлизането на едни особени апокалиптични гласове отдясно – на тъй наречените нови европейски консерватори, които захванаха да се прощават с досегашната демократична Европа и да ни чертаят много лоши перспективи пред нея. Поради което да поставят под съмнение базисния демократичен ред на тоя континент, установен след края на Втората световна война.“

Що е то европейски нации
Една от темите, които вълнуват автора, е посветена на същността на европейските нации.
„Действително ли те представляват някаква мистична неизменно почва или поне от век-век и половина те постепенно се превръщат в нациите на една глобална или глобализирала се в предишния период Европа, която поради тази причина е населена със своите нации, но те са и многоетнични, и многорасови и в това няма никакъв драматизъм“, коментира проф. Янакиев.
Друг акцент в сборника с есета е ролята на Русия, разгледана през различни геополитически конструкти, един от които е този за православната цивилизация като геополитически инструмент.
Русия и разколът в православието
„Православната цивилизация като геополитически конструкт се опитва да превърне православното изповедание в политически инструмент. Този политически инструмент в днешно време се намира в страшна криза, за голямо съжаление на руснаците поради прословутия скандал между Москва и Константинопол във връзка с даването на автокефалия на православната църква в Украйна“, подчерта Калин Янакиев. „Конструктът православна цивилизация оттук нататък на мен не ми е ясно към кого ще бъде насочен. Русия предизвика разкол в православието, така че да продължава да използва този инструмент като полбитически ще й бъде все по-трудно и по-трудно“, допълни той.

Грехът за колониализма
Темата за Русия в книгата не е центрирана върху православната цивилизация. Проф. Янакиев анализира и мита за греха на колониализма, приписван изцяло на западния свят.
„Русия колонизира една огромна територия – на Евразия, която не е пресечена нито от океани, нито от морета, но всъщност през цялото време до нейното колонизиране е била населена от точно толкова много и различни поземни народи, колкото са населявали американския и африканския континент и които далеч не са чакали Русия да дойде, за да ги подчини на своята имперска власт.“
Войната срещу евробюрокрацията, мигрантите и джендъра
Новият консерватизъм в Европа в книгата е описан като „консерватизъм“ в кавички.
„Моята теза е, че не става дума за същински консервативно политическо направление, а за нов вид фобийна идеология, която почива на три основни кита, да го кажем така. Единият е антиелитизмът – стилизирането на общоевропейските институции, на общоевропейската администрация като паразитна политическа класа, която никой не е избирал, като един самоназначил се либерален елит, срещу който тъй наречените нови консерватори се борят. Вторият кит – прословутите мигранти, които ще залеят Европа, ще променят нейните традиции, ще руинират християнството. И третият кит – това са трансхуманистичните и джендър фобиите, тоест приписването на либералния свят на някакви разчовечаващи човека идеологии.“
Проф. Янакиев е на мнение, че включително в българския контекст тези три инструмента масово се използват и у нас - от антисистемните и патриотични партии.
Цялото интервю е в звуковия файл.
Книгите му са преведени на повече от 50 езика. Продадени са в над 60 милионен тираж. Ю Несбьо е известен като "Краля на скандинавския ноар" . Негова емблема в криминалния жанр е инспектор Хари Хуле, а в България писателят дойде, за да представи романа си "Кръвни връзки". Продължение на успешното заглавие "Кралството", новата книга..
Отваряме страница, в която думите са преживени . Страница, през която ще се опитаме да навлезем в един свят, където поезията е житейската съдба е изстрадана и осветена отвътре. Гост на БНР е Надя Попова - поетеса със силен вътрешен глас, преводач с изключителен усет към нюанса, редактор, който десетилетия пази и пренася литературната памет . Един..
Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..
В рубриката " Горещи сърца" ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал", казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..
През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг. След смъртта на княз Александър I..
В "Нощен Хоризонт" ви срещаме с изявения български джаз музикант Тодор Стефанов . Той е завършил Кралската консерватория в Брюксел - специалност "Поп и джаз музика". От 23 години гради музикална кариера в Белгия - свири в клубове, участва в джаз фестивали, композира и преподава музика в British School в Брюксел. "За тези, които..
В рубриката „Горещи сърца“ гостува Жулиета Нелова, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите. Някога журналист, сега тя е помощник-частен съдебен изпълнител. Обрати бележат професионалния и житейския път на 60-годишната жена. Тя започва да работи като журналист в местен вестник във Враца в началото на 90-те години. Идва в родния град на..
"Конституционният съд удари звучна плесница на доцента по конституционно право ." Това мнение изрази пред БНР бившият конституционен съдия и..
Президентът Румен Радев определи решението на Конституционния съд като победа на правото над произвола на политическата класа. "Призовавам..
"При първичната и извънболнична медицинска помощ (ПИМП) увеличението е 5,5% и ние приемаме това като нещо разумно, съобразно ситуацията в държавата, не..