Не се инвестира достатъчно в професията социален работник

Фондация "Сийдeр" участва във формулирането и оценката на политиките в областта на деинституционализацията. Организацията има опит в закриването на 11 дома за деца с увреждания.

Твърде крайно твърдение е да се говори за провал на реформата за деца с увреждания, настанени в домове. Това коментира пред "Хоризонт" Александрина Димитрова, изпълнителен директор на Фондация "Сийдeр".

"Факт е, че всички домове за деца с увреждания бяха закрити, че децата с увреждания бяха изведени от едни наистина много тежки условия на пълна изолация. Факт е, че се развиха и не само центрове за настаняване от семеен тип, но и приемна грижа, и социални услуги в общността, в подкрепа на семействата", отбеляза в предаването "Хоризонт до обед" Димитрова.

В същото време вярно е, че проблеми има и за тях неправителствените организации сигнализират непрекъснато, допълни тя. 

Единици са НПО, управляващи центрове

Александрина Димитрова коментира и настояването на три неправителствени организации да спре финансирането от Европейския съюз за изграждане на нови центрове за настаняване на хора с увреждания.

"За нас основният  проблем е липсата на инвестиции в хората, които работят в тези центрове. Ние от Фондация „Сийдeр“ управляваме 8 такива центъра, но в страната има над 280. И неслучайно неправителствените организации, захванали се с управлението на тези центрове, се броят на пръстите само на едната ръка", посочи Александрина Димитрова.

Проблемът е, че е трудно с финансовия стандарт от държавата да се осигурят достатъчно хора в центровете, но и тези хора да са достатъчно подготвени за трудностите. В центровете са настанени деца с тежки увреждания и преживели травматични преживявания в детството, поясни още Димитрова.

"В масовия случай става дума за настанени 12 деца и младежи, до 14 дори на някои места с обикновено един човек на смяна, максимум двама."

Корпоративните дарители - неустойчива практика

Фондация "Сийдeр" осигурява чрез корпоративни дарители допълнително финансиране за наемане на повече специалисти.

"И това ни позволява да имаме общо 25 служители повече в нашите 8 центъра. Но това е абсолютно неустойчиво, тъй като в дългосрочен план ние не можем да разчитаме на корпоративните дарители да продължават да плащат заплати", коментира Александрина Димитрова.

Необходими са обучения и подкрепа на екипите, които работят в центровете за настаняване на деца с увреждания, изтъква тя.

Д-р Галина Маркова е преподавател в Нов български университет. Тя е участвала в закриването на дома в село Могилино. Според преподавателя професията на социалния работник все още не се разбира в България. 

В България се подценява мисията на социалния сектор

"Не се разбира може би защото цялата идея за социалния сектор е малко чужда все още в България. За социалния сектор се мисли като инвестиране на пари, неизбежно инвестиране на пари в хора, за които много голяма част от българското население мисли, че няма да се развият така, както останалите", обобщи Галина Маркова.

Става дума за стигма, категорична е Галина Маркова. "За липсата на вярване, че когато инвестираш доверие, отношения, пари в един човек, той е способен да се развива, независимо от ограниченията, които има, свързани със здраве, свързани със социален статус и така нататък."

Необходимо е да се инвестира в обучението на социалните работници, смята университетският преподавател.

"Няма социален работник изобщо. Има огромни области от знания, умения, които са свързани с хора с увреждания. Това са специализации в чужбина, т.е. след завършване на едно общо образование по социална работа. Хората в магистърски програми започват да се специализират за това какво е увреждането, как се работи с него и как се осигурява независимия живот", каза още д-р Галина Маркова.

Социалната работа трябва да се усвоява в университетите, а също през професионална организация на социалните работници, така че когато излязат от университетите обучени, те да имат подкрепа и определен стандарт за извършване на тяхната работа, заяви Маркова.