С 600 милиона лева се увеличават средствата за образование през следващата година. Това записаха депутатите при второто четене на държавния бюджет за 2020 г. Общо за сектора на образованието са предвидени близо 5 милиарда лева, но те са разпределени не само в приетия вече бюджет на ресорното министерство, а и в средствата за общините и други институции, които предстои да бъдат гласувани. 

10%  е предвиденото увеличение на заплатите в бюджетната сфера, като в държавния бюджет са заложени средствата за отделните министерства. За социалните работници ръстът на възнагражденията ще бъде до 15%, а за педагогическия персонал  - 17 на сто.  Образованието е определено като най-големият приоритет във финансовата рамка на страната, която за първи път от 11 години насам е балансирана.

По време на обсъжданията в пленарната зала от опозицията изтъкнаха, че увеличението на учителските заплати не се усеща от всички преподаватели. Веска Ненчева от БСП заяви от парламентарната трибуна:

"Факт е, че в много от училищата това увеличение не може да достигне прословутите 20% и, ако целта е професията да стане привлекателна за младите хора, това не се случва, защото процентите увеличение не могат да компенсират огромното количество бумащина, с които са натоварени педагозите в образователния процес".

"Много средства в образованието - резултатите обаче са плачевни, за съжаление", обобщи Ненчева. Депутатите обърнаха внимание и на лошите резултати на българските ученици в изследването PISA.

След края на дебатите просветният министър Красимир Вълчев отговори на критиките, че "наливането" на средства в образованието не дава качествени резултати:

"Това е все едно да кажем - ще поливаме това дърво, което даде добри плодове. Тук логиката е обратната - първо, трябва да полеем, и тогава да чакаме плодове. И затова резултатите от образованието са дългосрочни и затова днес берем плодовете на това, че пестяхме предходни десетилетия от образование ".

"Има увеличение от 14,5 процента на разходите за образование, до 4,813 млрд. лева, което е 3,8 % от БВП за 2020 година", посочи Таня Петрова от ГЕРБ.

Бяха утвърдени и средствата за обществените медии - Българското национално радио ще получи 47 млн. лева, а Българската национална телевизия - 70 млн. лева.

Депутатът от БСП Антон Кутев подчерта, че сумата за БНТ е точно толкова, колкото са и задълженията й, което противоречи на закона. За пореден път той настоя за създаването на фонд за радиото и телевизията, от който да се финансират обществените медии чрез събирането на такси:

“Това е единственият начин – фонд “Радио и Телевизия“, по който Националното Радио и Националната Телевизия няма да зависят пряко от министъра на финансите и респективно няма да се случва това, което се случи в Националното Радио само преди няколко месеца“.

Повече пари бяха поискани за култура, земеделие и жп транспорт, но исканията на опозицията бяха отхвърлени от пленарната зала. В момента се работи по разпределението на бюджета за общините.

Вчера депутатите започнаха работа по финансовата рамка за 2020-а, която е изчислена при прогнозиран ръст на икономиката от 3,3 на сто. Вече са гласувани бюджетите на част от министерствата. 

Догодина е предвидена възможност за изтегляне на нов дълг от малко над 2 милиарда лева, включително и чрез емисия на външните пазари. Това обаче няма да се отрази негативно на общата задлъжнялост на страната ни, посочват управляващите.

Най-спорните текстове са в преходните и заключителни разпоредби

Спорните текстове за регламентацията на местата за краткосрочно отдаване под наем и изненадващото решение за видеонаблюдение във всички акцизни складове също предстои да бъдат разгледани днес в пленарната зала. Те са част от преходните и заключителните разпоредби на държавния бюджет за догодина. След като в данъчните закони беше записано, че само данъчните складове за петролни продукти трябва да имат видеонаблюдение, изненадващо мярката ще бъде разширена и за складовете за алкохол и цигари.

При дебатите в ресорната комисия, която Менда Стоянова от ГЕРБ оглавява, беше решено местата за краткосрочно отдаване под наем да подлежат на регистрация, а не на категоризация. Въпреки това бяха запазени текстовете, според които ако бъде установено нарушение, онлайн платформи могат да се окажат недостъпни от България за 14 или 30 дни.