Михаел Долак свири на бандонеон. В България той представи фолклора на Аржентина и историята на бандонеона.
„Хората смятат, че е трудно човек да се научи да свири на този инструмент, тъй като е диатоничен, тоест натискате един клавиш, а се получава съвсем различна нота, когато отваряте или затваряте бандонеона. Но според мен да се овладее този инструмент е също толкова трудно, колкото и всеки друг“, казва Михаел Долак пред „Хоризонт“.
„Аз лично започнах да свиря на бандонеон, тъй като бях влюбен в музиката на Астор Пиацола, а дотогава свирех на акордеон. Така е с повечето европейци. Докато слушах записите на Астор Пиацола, толкова силно ме развълнува неговата музика, че в един момент реших да се отдам на аржентинската музика и да се занимавам професионално с бандонеон. Така замених акордеона с този нов инструмент“, споделя Долак.
„Намерих си учител, а след това отидох в Ротердам, в Холандия и там продължих. Но различни хора се свързваха с мен, питаха ме, споделяха колко биха искали да изучават бандонеон. Други пък се жалваха колко трудно било сам човек да се научи. За мен това е един от най красиви музикални инструменти и трябва да продължим да свирим на него и да не го забравяме, както в Европа така и по света“, казва Михаел Долак и добавя: „Никога не е късно да започнете да учите нещо ново.“
Михаел Долак е от Германия. За него било интересно да научи, че историята на бандонеона води началото си именно от Германия.
Бандонеонът обикновено е бил използван по време на църковното богослужение и много бързо е набрал популярност. Използвал се е във фолклорната, в класическата музика като пианото. Идва момент, в който през 20-те години имало толкова много бандонеонисти, че само в Германия 14 хиляди души са умеели да свирят на този инструмент.
„Давам си сметка, че за съжаление в Германия почти сме забравили за този инструмент. През 20-те и 30-те години бандонеонът е бил много популярен в Германия. След това идват нацистите и забраняват на оркестри, на музикални групи да използват бандонеона в музиката, тъй като бандонеонът е бил използван най-често от работническата партия. Затова както бързо успява да набере сила, така и бързо успява да залезе в Германия. А инструментът, който е бил произвеждан преди, по време на войната и след войната е бил изнасян за външните пазари. Производството на бандонеони никога не успява да се възстанови след този крах. Поради тази причина акордеонът жъне успех.“
Въпреки създаването си в Германия, бандонеонът не е познат на повечето нейни жители. Мнозина мислят, че родината на бандонеона е Аржентина. Благодарение именно на тангото обаче бандонеонът ще оцелее, оптимист е Михаел Долак.
„Бандонеонът днес не се използва само и единствено в тангото. Правих проучвания и забелязах, че се е използвал широко във фолклора на Аржентина. Повечето хора си казват: „Аржентина е танго и тангото - това е Аржентина“. А това не е правилно. Да, Буенос Айрес е столицата на аржентинското танго, но останалата част в Аржентина се радва на разнообразен фолклор. Така си дадох сметка, че бандонеонът присъства в цяла Аржентина, в нейния разнообразен фолклор“, разказва Долак.
Почитан, използван, забраняван - нелека е съдбата на този инструмент. Когато бандонеонът става все по-малко популярен в Германия, производителите на този инструмент губят местния пазар и започват да произвеждат само за износ. През 60-те и 70 -те години обаче настъпва криза в танго музиката.
„Производството на музикални инструменти в Германия намалява драстично, а когато отново тангото и бандонеонът стават все по-популярни, в Аржентина липсват добрите бандонеони. Продължават да свирят със старите и овехтели бандонеони. В този момент много колекционери се отправят към Аржентина. Започват да изкупуват бандонеони от Европа, Япония, дори от Щатите. И неочаквано в Аржентина разбират, че са започнали да изгубват тези толкова ценни музикални инструменти. Заради това се налага да се създаде специален закон, с който забраняват износа на музикални инструменти извън границите на държавата, както и на произведените преди повече от 40 години.“
Трудно е музиката на бандонеона да бъде описана с думи, признава Михаел Долак.
„Това, което аз харесвам на бандонеона, е неговото звучене: натъртен, хрипав, остър, дори агресивен, когато свириш с дясната ръка и много меланхоличен, когато свирите с лявата ръка, стигащ дори до едно затихване. А когато трябва да засвиря с лявата ръка - това е нещото, което ми липсва при акордеона. Тази комбинация от тонове и звуци, които откривате, докато свирите с двете ръце или докато играете с дясната, където са тоновете на агресията, ритмичността, острите и ясни звуци, които се преплитат в нежните, меланхолични, дори тъжни тонове“, споделя Долак за работата си с бандонеона.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл."Бъдете изобретатели, откриватели в любовта! Не бъдете епигони, чиновници и бюрократи в собствените си чувства!" Това е едно от завещанията на Блага Димитрова – една от изключително талантливите български поетеси , чиито творби носят необичайна дълбочина на прозренията и вдъхновяват поколения читатели. Родена през 1922 г., тя от ранна..
Младен Мисана започва да пише в ранна детска възраст. Когато бил на 4 години, на стиховете му се е радвала баба му Райна, която го е отгледала. Тя събудила и интереса му към математиката, и към литературата. Росица Копукова и Младен Мисана са неразделим поетичен дует Публикува творбите си през 2013 -та година, дотогава те..
Любовта на публиката е най-големият дар , каза пред БНР любимата на поколения българи певица Силвия Кацарова, която днес празнува 70-годишен юбилей . По този повод тя подготвя нов албум, който скоро ще бъде готов. Нейното желание е хората да не я приемат само като човек на изкуството, а като човек от техните редици. "Всички сме еднакви,..
Смисълът на живота е предаване на опита на едно поколение на следващото. Това каза пред БНР писателят Михаил Вешим, който представи в предаването "Хоризонт за вас" новата си книга "Стари хипари и нови разкази" . "Това са едни разкази, на които първото издание беше преди повече от 10 години, сега към тях съм добавил още един цикъл от 10-ина..
Човек, който работи с деца и си почива сред животни – така можем да представим Ваня Тодорова, гост в рубриката „Горещо сърце“. Тя е основател на конната база „Ахил“, разположена близо до София. Там Ваня развива конната терапия като вид рехабилитация за деца със специални потребности. Надява се, че това ще стане практика у нас, както вече е в..
Как един спортен клуб може да възкръсне като феникс от пепелта? Или казано по друг начин - от едно старо игрище със сгурия... Това със сигурност знае председателят на Обединени спортни клубове "Локомотив София" Даме Стойков. Човек със забележителна спортна кариера. Дългогодишен състезател по джудо и самбо на „Локомотив“ София...
"Математика е важна за много направления, всички високотехнологични постижения са базирани на математика и независимо, че напоследък говорим за изкуствен интелект и че компютрите могат да ни заменят, за да се стигне до тук, основата е в математика, каза в "Нощен Хоризонт" Бисерка Йовчева - учителката , която се подписва под златните успехи по..
Да си оптимист за България означава да си глупак или демагог. Това е умираща страна. Онзи ден откриха топлата вода, че вече сме били 6 млн., всичко..
Решението за създаване на частна болница за детско здравеопазване в София беше взето в условията на информационно затъмнение . Това каза пред БНР..
Снимки: Ива Антонова, Кремена Данева Целите репортажи на Ива Антонова и Кремена Данева в предаването "Преди всички" чуйте в звуковите файлове.