Димитър Чакъров разказва, че интересът му бил провокиран от Явор Папазов, който се занимава със сигурност на данните в Европейския институт по сигурност. Така Димитър се захванал с проект за анализ на сложността на пълно хомоморфникриптографски схеми в имплементации на програми.
Операции върху криптирани данни
„Първата такава специална криптографска система, която ни позволява да правим операции върху скрити данни, да си работим със скритите данни, без изобщо да разбираме какви са те. Извършваме операциите, получаваме си криптиран отговор, знаем, че този отговор е верен, но не знаем какъв е, тоест не можем да видим какво е зад криптирания отговор. Това нещо се случва преди десет години“, обяснява Димитър Чакъров. Простичко казано сега той се опитва да направи изследването на такива криптографски схеми по-лесно за експертите.
Работата му няма да има директно отражение върху живота на хората, но последиците от сектора, в който работи 18-годишният ученик, са с огромно значение. Самата област е абстрактна, признава той. „И доста дълго време ми отне да разбера изобщо какво се случва в областта. Това е сложното.“
За сложното си има ментори, чиято помощ е неоценима, допълва Димитър. Има си и училища, които не са в България. Сега е в процес на кандидатстване в западни университети, чиито отговори чака до няколко месеца.
„Пътят ми минава през университета. След това дали ще остана в теоретичните среди или в индустрията, не се знае, но винаги я има опцията и за двете“, споделя Димитър.
„Опцията България винаги е съществувала за мен, но областите в математиката, които са ми интересни и криптографията, на границата между математика и други науки, които в момента си ми интересни, експертите в тези области не са в България“, посочва дванайсетокласникът.
Училището нито помага, нито пречи
В момента училището по думите му е неутрално, то не помага, но и не пречи, смята Димитър Чакъров. „Досега не ми е създавало пречки с моите извънкласни дейности.“
Но щом интересите на учениците са излезли извън традиционното знание и се простират в извънкласните, там според Димитър е нужна повече подкрепа. Той припомня добрите традиции на страната ни в олимпийските среди по природни науки и в изследователските среди. И подчертава, че спонсорствата за отборите или за отделни ученици са ограничени и недостатъчни.
„Можем да ги наречем „символични“. С една стипендия за ученик не може да се разработи цял проект, да се направи цяла една екосистема около един проект. Колкото повече напредва технологията, изобщо науката в България, ще се нуждаем от още повече финансова подкрепа“, коментира Димитър.
Краят на класическото образование
Образованието ще се ориентира и откъсва все повече от сегашния фундаментален модел един човек да преподава на други 30 към това, ако нещо ти е интересно, да се задълбочиш в него, да го изследваш, накрая да излезеш „с готов продукт, готов резултат, готово решение за даден проблем“.
„Границите между академия, между училище и индустрия може би ще започнат да се пречупват, да се губят“, прогнозира Димитър Чакъров.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.Как човек може да превърне пътешественическата страст и любовта към природата в професия? Географът д-р Калоян Цветков е успял да постигне наглед трудната задача. Освен че изследва планетата като учен, Калоян споделя откритията си. Той е главен асистент в СУ "Св. Климент Охридски". Преподава и на децата в Националната..
Героят днес в рубриката "Горещи сърца" е с богато минало, усмихнато настояще и светло - по думите му - бъдеще, въпреки че отдавна е минал 80 -та си годишнина. Врачани често го срещат по улиците на града и кафенетата. През месец май вече е с загар, който привлича погледа в контраст със спортни къси панталони, маратонки и неизменната..
В рубриката „Горещи сърца“ ви предлагаме среща с Борислав Павлов. Той е на 35 години, от Пазарджик, и е председател на сдружение „Добро сърце“, което е създадено, за да помага на хората в нужда. Идеята за създаването на благотворителната организация е на трима млади хора, които в годините на Ковид пандемията, решават, че трябва да бъдат..
"Засега съм тук и се надявам, че ще остана. От най-ранна детска възраст съм казвала, че искам да стана световен шампион с българското знаме. Работя за това и се надявам, че няма да има пречки по пътя ми". Това заяви пред БНР шахматиската Нургюл Салимова и призна, че е получавала покани да се състезава за друга държава. Важно е шахът да става..
"Христос Воскресе! Макар че, нямам навика да казвам това, защото съм комунистическо дете, родена съм 1934 г., израснала съм в комунистически режим и нямах понятие от религиозните празници, сподели за БНР оперната прима Райна Кабаиванска, един от най-значимите сопранови гласове през втората половина на XX век, музикална педагожка и общественичка. Тя живее..
Калина Митева работи в Спешното отделение на Врачанската болница. Тя е хирургична медицинска сестра. От 25 години е презвитера. Тогава съпругът й Димитър е бил ръкоположен за свещеник. "Или както близките ме наричат - баба попадия". От малка е впечатлена от лекарите и медицинските сестри, които са я лекували, тъй като много е боледувала...
"Бъдете изобретатели, откриватели в любовта! Не бъдете епигони, чиновници и бюрократи в собствените си чувства!" Това е едно от завещанията на Блага Димитрова – една от изключително талантливите български поетеси , чиито творби носят необичайна дълбочина на прозренията и вдъхновяват поколения читатели. Родена през 1922 г., тя от ранна..
Екип от млади архитекти се заемат с инициативата за възстановяването на бившата резиденция на соцлидера Тодор Живков в Банкя. Към момента..
Светият синод има голям интерес да избере нов Сливенски митрополит, той е много важен на коя страна ще се наклонят везните при избора на патриарх...
Непрекъснато се правят опити да се внуши, че мачът е свирен и не е важно да се гласува, а не е така . Това каза пред БНР социологът от "Медиана" Кольо..