Арх. Анета Василева: Все повече се интересуваме от градската среда

Номинациите и наградите на журито в 8 категории се определят от WhATA - платформа за архитектурна критика и публицистика. Наградите на публиката се избират с онлайн гласуване. Победителите ще бъдат обявени на 17 февруари.

2019-а беше година на имотни и строителни скандали и на относителен строителен оптимизъм, започна да се строи малко повече, посочи пред „Хоризонт“ Анета Василева, архитектурен критик и публицист, част от екипа на архитектурна група WhATA.

„2019-а беше годината, в която изгоря Нотр Дам, в която за втори пореден път реконструкция на голям жилищен комплекс от 60-те спечели европейската награда за нова архитектура“, отбеляза тя.

Осем категории

Обособени са 8 категории на годишните награди WhATA за успехите и провалите в българската архитектура. Сред тях са архитектурно събитие на годината, архитектурна тенденция на годината, архитектурен конкурс на годината, сграда на годината, градски бъг на годината, нормалност на годината.

„Моето наблюдение е, че в последните години нормалностите и сградите ни изненадват с много добро, разнообразно добро, докато бъговете упорито циклят в едни и същи, преброими на пръстите на едната ръка лоши комбинации от проявления“, коментира Анета Василева.

„Винаги, освен лошата архитектура, проявленията на патриотарщина, на националистически кич последните години, фалшиви крепости, фасади с глаголица, с шевици, имаме и винаги излишни събаряния на иначе смислени и ценни сгради с или без статут на културно наследство“, подчерта архитект Василева и даде пример с кино „Полтава“ - една от най-характерните сгради в центъра на Велико Търново, сграда от 70-те години на Таньо Белев. Сградата бе съборена, за да се отвори място за мол.

Неглижираното индустриално наследство

„Железопътният завод е друг пример – за индустриално наследство. Говорили сме много пъти за „Захарна фабрика“ и т.н. Нямаме добри примери за усвояване, използване, ресоциализиране, ревитализация на индустриалното наследство, което заема големи територии. Което обикновено е свързано с експериментална архитектура, експериментални конструкции и дава възможност за много интересни архитектурни намеси, което обогатява средата. Когато пазим архитектура от различни исторически слоеве, ние получаваме разнообразна, интересна, шарена среда около нас“, обобщи архитект Василева.

Сред добрите примери тя открои реставрацията на Томбул джамия в Шумен, продължила повече от 8 години. Като отлична тя определи и реставрацията на Стоян Стайновата къща в Казанлък, извършена от трето поколение наследници на фамилията, които са архитекти. „Това е сецесионова къща, със стенописи на Иван Милев и в момента се вижда как една такава къща може да изглежда добре.“

Архитекти в политиката

Българското общество, което има да наваксва в тази посока, се интересува все повече от архитектура и градска среда, смята Анета Василева. По думите й хората са все по-информирани и имат мнение, а партиите са усетили, че трябва да реагират експертно на тези очаквания на избирателите. 

„И тези избори, местните 2019-а, са първите с толкова активно участие на архитекти като съветници или активни играчи за политически партии. Тази година беше категорична тенденция – всяка партия се „оборудва“ с архитект, който да внесе експертност и да обясни проблемите на градската среда, които очевидно вълнуват хората.“