"Януари" на хасковска сцена 30 години по-късно

"От всички месеци на годината януари е най-българският", пише Йордан Радичков.

Точно по това време на годината в Хасковския драматичен театър "Иван Димов" се събират героите от пиесата на Радичков "Януари". Действието се развива в кръчма на селце от Северозападна България. Тази вечер е премиерата на спектакъла с режисьор Дамян Тенев. 

Преди 30 години на хасковска сцена произведението "Януари" е поставено от Иван Добчев.

Идеите на Радичков - по-близо до хората

"Като център на това, което правим, е да се опитаме не толкова да решаваме или интерпретираме Радичков, а по-скоро да се опитаме да направим неговите идеи по начина, по който ние ги разбираме и аз ги разбирам, близки до хората, този текст да се чуе, да може отново да бъде жив. Понеже това е един от големите ни текстове на българската литература и е важно те да не остават така затворени в книгите, да бъдат забравени. Като един от най-големите ни автори, Радичков заслужава да му отдадем вниманието, което той така или иначе заслужава", отбеляза режисьорът Дамян Тенев.

Роли в спектакъла изпълняват Явор Бахаров, Петко Венелинов, Петър Влайков, Димитър Атанасов, Емануил Костадинов, Пламен Петков, Димитър Димитров.

"Моята роля е на Исус, важен образ. Първи влиза и последен излиза от сцената", каза Явор Бахаров.

Аусайдерите - най-близо до Бога

"Йордан Радичков толкова хубаво е казал всичко в тази пиеса, че по-скоро се надявам аз да съм влязъл в това нещо, в кода на това цялото нещо. Който има очи, ще го прочете, защото както е казано в пиесата: "В снега всичко записано е". Представете си един кръг или по-скоро циферблат на часовник. Там, където е 12 часа, са Боговете, на 1 са полубоговете, на 2 са кралете, принцовете. И там където е 11 часа, преди 12, са едни изпаднали хора, аутсайдери. Хора, които са на дъното, които са на ръба, на предела на някакви свои сили или някаква своя драма, която те преживяват. Всъщност те са най-близо до 12, демек до Бог", изтъкна Петко Венелинов.

Петър Влайков представя образа на Торлака. "Един много заземен човек, близко до земята, широк човек, който трудно би приел нещо свръхестествено. Точно той получава този шамар от отвъдното. Това е много интересен конфликт - по какъв начин се променяш, когато се сблъскаш с нещо отвъд твоите възможности на възприемане, нещо, което те променя из основи, което бърка в теб и те обръща с вътрешността на обратно...", коментира актьорът.

Димитър Атанасов играе ролята на  Ангел кръчмаря. "Каквито и страсти да кипят вътре, се усеща една много голяма любов. И си мисля точно за моя образ, че когато той тръгва, вече вътрешно усещам едно много мъчно сбогуване - с всичките му страсти, с всичките му емоции, с всички тези изблици, които всеки един от героите има и накрая при тръгването усещаш една раздяла, която не е много хубава."

Пиесата е адаптирана за днешните млади

Емануил Костадинов влиза в ролята на Лазар. "Ловецът. За младите в днешно време е достатъчно добре преработена пиесата, така че да се разбере", смята той.

"Пощальонът, той се явява малко външен на цялата история. Той не е много от компанията, доста по-млад от другите, доста по-енергичен, при него има някаква такава жажда за живот, той въобще до края, той не разбира какво се случва", обяснява Пламен Петков.

Посланията на режисьора към публиката: 

"Нека не ставаме вълци, нека запазим човешкото у себе си. Нека не се изгубваме в тази инерция на съществуването. Нека да не забравяме кое е основното, а това е да бъдем хора."

Как изглежда "Януари" на хасковска сцена - слушайте и в звуковия файл.