Спорове и дебати за промените в Закона за отбраната и въоръжените сили

Днес е крайната дата, до която Министерството на отбраната събира мнения по идеите за промените в Закона за отбраната и въоръжените сили. Сред промените е вдигането на възрастта за приемане в армията на 40 години.

„Гавра с армията и хората в нея. Войници на 40 години! Сериозно, не всички са като Кубрат Пулев, а и тези, които са, няма да дойдат в армията!“ е един от коментарите, публикуван в сайта за общественото обсъждане на промени в законите. „Не вярвам да има командир , който да желае подчинените му да са със средна възраст 45+“, пише друг.

Друг коментатор призовава армията да не бъде ползвана като опитно поле, за да не бъде демотивиран и без това оределият състав. Като изход предлага по-занижен контрол при постъпване в армията, вместо да са разчита на хора, служили преди 1989-а.

Трети коментатор предупреждава, че не трябва да се уеднаквява възрастта за всички категории военнослужещи, защото за всяка категория военнослужещи задачите и нивата на образование и компетенции са различни.

Зам.-министърът на отбраната Атанас Запрянов защити предложенията:

„Знаем, че всеки войник, когато се приема на служба, може и да е на 18 години, ако е болен, няма да го приемем. Ако е на 35 и е здрав, може да бъде приет, ако променим закона. Не императивно възрастта определя качествата на човека, а неговото физическо състояние. Второ, войникът има договорна служба. Първият му договор е 3 години. Това разширяване дава възможност на една категория български граждани, които не желаят да бъдат на военна служба дълго, но могат да изпълнят един или два договора – 3 или 6 години, защо ги лишаваме.  Един войник, приет на 28-годишна възраст, е здрав да служи до 49, защо един човек, който е на 40 години, да не е здрав да служи до 46?“.

Три години в системата след пенсия?

Най-голям дебат в портала за обществени обсъждания предизвиква предложението пенсионираните военни да остават до три години в системата, ако за длъжността няма хора с необходимата квалификация.

Според част от коментиращите подобна мярка дава негативен сигнал за средния ешелон в армията (капитани, майори). Те ще трябва да чакат още за някакво развитие, защото системата над тях ще се запуши за още 3 г. минимум.

„Това само ще ги мотивира да си тръгнат по скоро отколкото са мислели“, гласят коментарите. Други смятат, че мярката дискриминационна спрямо онези, които се пенсионират и няма да продължат на службата, защото отваря възможността на началниците да избират удобни служители, които да оставят на работа. Изтъква се, че тази промяна може да бъде наречена „поправка Боцев 1“, тъй като и към момента началникът на отбраната също е в пенсионна възраст.

„Модернизирането на нещо се прави с модерно-мислещи хора“, предупреждават коментиращите.

Системата няма да се задръсти, отговаря зам.-министърът на отбраната Атанас Запрянов.

Очаква се тази седмица предложенията - за вдигане на възрастта на военните, за оставяне на пенсионираните да работят и други важни промени, да бъдат обсъдени в Министерския съвет. Дебатите ще продължат и в парламента.

Сбъдване на лоши прогнози

Пред БНР о.р. майор Иван Милов – председател на Българска офицерска легия „Раковски“ коментира възможността системата да се запуши с висши военни кадри:

„Голяма част от опасенията, които коментират колегите в сайта на МО при обсъждането  на тези предложения може да се каже, че са истина. Въпросът е, че когато ние предупреждавахме през 2012-2015 година, че ще се получи остър недостиг на офицерски състав в средния ешелон, а от горната страна все по-малко хора ще напускат, за да има движение, вече е факт. За съжаление, всички наши лоши прогнози, които бяха неглижирани от тогавашните управляващи, се реализират във възможно най-лошия сценарий. Не смятам, че най-доброто възможно нещо е да се даде възможност на всички да имат право да служат още по три години, което ще затормози системата още“.

Демотивация за средния ешелон?

Милов е категоричен, че е необходим диференциран подход към хората, на които ще бъде предложено да служат още 3 години.

„Липсата на кадри, които биха могли във всеки един момент да заместят липсващ елемент е все по-голяма и ще продължава да расте. За съжаление не виждам в рамките на 2-3 години как военните училища успеят, посредством подготовката на курсанти, които са бъдещи офицери, да запълнят тази празнина. Тук подходът трябва да бъде генерален, който касае цялостен социален пакет към военнослужещите“.

„Покрай някои хора и добри намерения, които в момента се декларират, ще бъде възможно за някои хора, които заемат добри места в Министерство на отбраната или без значение къде, да получат възможност още няколко години да задържат развитието на младите офицери“, каза Милов. Той допълни, че изграждането на един офицер отнема 5-7 години и трябва да се прецени дали подобна реформа няма да демотивира именно хора от средния ешелон.

Пакет за цялото семейство, а не само вдигане на заплати

Вдигането на заплатите е „замазване на очите на хората“, категоричен е Молов, според когото пакетът трябва да обхваща цялото семейство. При промяна на местоназначението на военнослужещия, често членове на семейството му остават без работа, а децата сменят училището си, аргументира се той и допълни, че единственият  начин армията да придобие желаните способности е да инвестира в човешките ресурси.

Повече по темата може да чуете в звуковия файл.