Франк Васюр - за пещерното гмуркане и защо това е един от най-опасните спортове

Пещерното гмуркане се счита за един от най-опасните спортове. При възникнал проблем водолазите не могат да изплуват вертикално нагоре, като в морето, а трябва да преплуват обратния път, по който са дошли, често - в по-лоши условия. Трябва да имат достатъчно бутилки с газови смеси, които заместват кислорода, достатъчно източници на светлина и да се движат само по въжето, по което са се гмурнали. Недостатъчно опитните изпадат в паника и се удавят.

Това разказва Франк Васюр, на 51 години, с повече от 30 години опит в пещерното гмуркане. По професия той е начален учител, но голяма част от живота си прекарва под земята и във водата. Изследва пещери и сифони във Франция, както и в много други страни по света, включително у нас. 

Франк Васюр беше официален гост на 19-ото издание на Банско филм фест.

Защото човешкото тяло не е пригодено да живее под земята, нито във водата, а ние съчетаваме именно тези две неща. В случай на проблем, трябва да стигнем до входа на изпълнената с вода галерия и това може да е по-проблематично, отколкото при гмуркането в морето. В морето трябва просто да излезеш на повърхността, докато в пещерата, ако си на 500 метра и се появи проблем, трябва да преплуваш обратно тези 500 метра и след това да бъдеш отведен. Трябва да можеш първо да решиш проблема, а след това да се върнеш сам, може би в по-лоши условия, особено ако водата е мътна и не виждаш добре. И по-голямото предизвикателство е да се върнеш обратно, подобно на алпинизма. Но сега вече имаме достатъчно добра екипировка и техника, за да го правим безопасно. Особено когато се прави с мисъл! Трябва да имаш предвид, че се налага да се върнеш по същия начин, по който си слязъл, така че е добре да си запазил достатъчно сили, за да си в състояние да се върнеш.

Да, разбира се, не само в началото. Ако погледнете историята на пещерното гмуркане, преди 20-30 години инцидентите се дължаха на лоша екипировка - нямаш достатъчно въздух, оставаш без светлина... Сега това не е така - имаме доста качествена екипировка. В днешно време инцидентите стават с хора, които имат добра екипировка и искат да постигнат невероятни неща, но не са достатъчно добре подготвени, отиват твърде далеч, слизат твърде бързо, а после, когато се появи проблем, не знаят как да го решат и изпадат в паника. Едно от правилата в пещерното гмуркане е, че основната екипировка е двойна - имаме най-малко два фенера, две бутилки с газ за дишане. Но! Имаме само един мозък! Така че ако има проблем, никой не може да мисли, вместо теб самия, никой не може да диша, вместо теб самия, и ти трябва да си способен да решиш проблема, да се справиш със ситуацията. А това изисква тренировки, време и опит, за да си добър пещерен водолаз.

На практика, ти винаги управляваш своите газови смеси. Имаш уред да проверяваш колко имаш. Освен това, носиш минимум 2 бутилки, може дори 3 или 4. Използваш една четвърт от газовите смеси за дишане на слизане, една четвърт - на връщане, и си оставяш половин бутилка за сигурност, ако се наложи да се забавиш.

Това много често се случва, защото пещерите са природни обекти - вода и варовик, да речем, пясък, глина, винаги има някакви частици във водата. На слизане тя е чиста, но на връщане става мътна, така че следваме същата линия, “пилотното въже”, по което сме слезли.

Моята цел е да намирам и изследвам нови места, така че моето любимо място е следващото, което ще отида да изследвам.

Аз избрах да не се гмуркам много надълбоко, такъв е моят личен избор. Най-дълбоко съм бил на 145 метра, но аз слизам в пещера само за да я проучвам, не за забавление, защото това е по-голямо предизвикателство за мен. Колкото по-дълбоко слизаш, толкова по-сложно е да се върнеш, нямаш време да снимаш видео, да изследваш и не е много интересно.

Винаги движа няколко проекта, в различни страни. Може би скоро ще отида в Хърватия и Испания. Живея в Южна Франция и наоколо има много пещери, в които имам редица поставни цели. Това, което харесвам в пещерното гмуркане е, че всяка пещера е отделен случай, напълно различен от останалите - трябва да избереш подходящата екипировка, да помислиш как да го направиш, за да оцелееш и да изпълниш целите си - всичко това е много интересно за мен.

Може би откриването на подземна река близо до дома ми. Знаем, че там има малка планина, с река и няколко сифона, но никога никой не е влизал. Също и, ако намеря някой артефакт, свързан с археологията, би било голямо постижение.

Първо, аз съм пещерняк, но видях, че за да изследвам напълно една пещера, трябва да мога и да се гмуркам. Така започнах да се уча - първо на обикновено гмуркане, а после и на пещерно. За мен пещерното гмуркане е начин, по който може да се изследва планетата ни. Голяма част от нея вече е опозната - повечето върхове са изкачени, пустините са обходени, имаме сателитни снимки и пр. Има само две места на Земята, които не са проучени - най-дълбоките части на океаните и пещерите. Така че пещерното гмуркане е начин да изследваме нашата планета, да я опознаем по-добре, да я уважаваме и да я опазим, надявам се!