20 хиляди деца със специални образователни потребности и хронични заболявания имат ресурсно подпомагане от 5 хиляди специалисти в страната, но въпреки това у нас продължават отказите за прием в детски градини и в училища на деца, страдащи от епилепсия. Затова лекари и родители на деца с епилепсия настояват за промяна на нормативната база.
Отсъствието на утвърдени, но ефективни и евтини лекарства, медикаменти за спешни случаи при епилепсия и липсата на ново лекарство вече над 10 години. Това са основните проблеми, пред които се изправят болните от епилепсия у нас.
Асоциацията на родители на деца с епилепсия и Дружеството против епилепсия отбеляза днес Международния ден за борба с епилепсията с дискусия в столицата.
Веска Събева, председател на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия, сподели пред БНР, че в България няма официална статистика за това колко хора страдат от заболяването. Причината е социалната стигма, която кара хората с овладяна епилепсия да не я споменават:
„Много малко от тях взимат лекарствата си през Здравна каса“.
6656 деца са получавали лекарства за епилепсия през НЗОК към септември 2019 година, а 1133 деца до 18-годишна възраст са били хоспитализирани. По думите на Събева това е „изключително малка и нереална бройка“, тъй като по данни на СЗО в световен мащаб 1% от населението страда от епилепсия.
Според специалисти при правилно лечение 70% от хората с епилепсия могат да водят пълноценен живот.
Достатъчно осигурено ли е правилното лечение в България
„Имаме прекрасни специалисти, много добри специалисти... Имаме вече всички възможни лечения. Имаме и хирургично лечение, което, макар да е за малък брой хора, е на световно ниво. Има и засилени опити в кетогенната диета, за която с години настоявахме… Проблемът ни е с медикаментите… От 10 години у нас не е регистриран нов медикамент за лечение на епилепсия през Здравната каса. И не само това, а изчезват медикаменти, което означава, че тези хора, които ги приемат, трябва да отидат и да развиваме мощна „куфарна търговия“ със съдените и по-далечни страни. Налага се всеки да се спасява сам“.
„В мрежата липсват дори съвсем евтини медикаменти като фенобарбитал“, допълни Събева в предаването „Преди всички“:
„За първа помощ нямаме, животоспасяващите ги нямаме. Нямаме ректален диазепам, а вече в света има назален – впръсква се в носа и пристъпът се прекратява, облекчава и си сигурен, че може да спасиш този живот“.
По думите ѝ 70% от болните имат всички шансове да бъдат и професори, и академици, и научни работници, но нямат достъп до образование:
„Защото има страховете на директори, на учители, че те имат пристъпи. При епилепсията най-неприятното е, че е заболяване, което е непредвидимо - не знаеш кога ще се случи“.
Голяма част от децата не тръгват дори на детска градина или отиват на индивидуално обучение. Събева е на мнение, че университетите трябва „да се разчупят малко“ и бъдещите учители да ходят на практики за работа с такива деца.
Как се справят родителите
„Един родител на малките деца остава вкъщи, продължава да го гледа, търси баби и дядовци, за да ходи на работа… Нашето „аз“ изчезва. Говорим за „ние“. Нямаме „аз и детето ми“, говорим за „ние“ - „Ние днес имахме пристъп“, „Ние днес ходихме на училище“.
Колко далеч е нашето общество от справянето с проблема
„Не знам дали е много далеч. По-скоро мисля, че навсякъде има този проблем. Въпросът е, че европейските обществата са направили така, че да няма възможност директорът да откаже, а щом има законово (задължение) той трябва да намери начин да приспособи средата към нуждите на детето. Ние обикновено приспособяваме детето към средата, а не обратно“, каза още Веска Събева.
Тя обобщи, че проблем е, че дори и завършилите образование не могат да си намерят по никакъв начин работа, ако кажат, че имат епилепсия.
Повече по темата можете да чуете от звуковите файлове.

Служители на Националния осигурителен институт са посетили над 120 социални услуги за възрастни в цялата страна - домове за стари хора, дневни центрове и други, в рамките на информационната кампания на институцията във връзка с влизането на България в еврозоната. Това съобщиха от НОИ. По време на тези посещения експертите на института са обяснили..
Би Би Си твърди, че Доналд Тръмп няма основания за претенции срещу медията на фона на продължаващ спор относно "редактирани" кадри от реч, която той е произнесъл преди бунта в Капитолия, появили се в "Панорама" през 2024 г., защото предаването не е било излъчено на територията на САЩ. Въпреки че Би Би Си се извини и оттегли епизода, Тръмп..
Днес в Гърция отбелязват 52 години от студентския бунт в Политехниката в Атина. Засилени са мерките за сигурност в цялата страна. Над 5000 полицаи са съсредоточени само в Атина по охрана на демонстрациите във връзка с годишнината. Гърците поднасят цветя пред паметниците на загиналите студенти преди 52 години. В парламента се провежда..
Българите ядат по-малко хляб, сирене и зеленчуци, но повече плодове – това сочат най-новите данни на Националния статистически институт за потреблението на домакинствата през третото тримесечие на 2025г. в сравнение със същия период на миналата година. Без промяна остава консумацията на колбаси, зрял фасул и картофи. Най-големите разходи на българите са..
Превенцията е нещо ключово . Желанието за справедливост го има, но най-добре е да не се стига да случаи, за които да търсим справедливост , коментира в предаването "Преди всички" на БНР Стефан Димитров от Сдружение "Невидимите животни", съорганизатор на протеста за прегазената Мая. Наказанията вече са увеличени и според специалистите по..
Премиерът Росен Желязков ще вземе участие днес в официалната церемония по проекта "Лекарите, на които вярваме" за 2025 година. Инициативата се организира ежегодно от вестник "24 часа" и отличава медици, номинирани от техните пациенти. За 2025 г. пациентите са посочили 800 лекари, дентални специалисти и фармацевти, на които вярват, а за..
" Не сме алтернатива на ДПС-НН. Ние сме нова политическа формация . Ние сме хората, които преди 35 години създадохме ДПС. Ние сме същите тези хора, които продължаваме тази идеология и кауза. Хората с идеология и кауза, а не хората, които мислят само за личния си интерес и личното си облагодетелстване в политиката ". Това заяви пред БНР Танер Али..
Очаква ни много, много тежка 2026 г. от икономическа гледна точка, много тежка година, защото с този ръст на заеми – над 20 млрд. лв., ще надскочим..
За всеки разумен външен наблюдател, за всеки магистрат в системата е ясно, че има нещо, което определяме като омерта – мълчание за процеси, които са..