„В момента има тежки престъпления, които се наказват с по-ниски наказания от неумишлени престъпления. Към новия проект се подхожда изключително сериозно и след подробен статистически и криминологически анализ на проблемите“. Това каза пред БНР професорът по Наказателно право в Софийския университет и експерт по работата в новата концепция Пламен Панайотов.
Министърът на правосъдието Данаил Кирилов представи миналата седмица пред парламентарната правна комисия проект за концепция за наказателна политика 2020-2025 година. Последната концепция за наказателна политика е за периода 2010-2014. Сред авторите на проекта е и проф. Панайотов, който е и бивш депутат.
„Оказа се, че криминогенните фактори в периода 2014-2017 са - на първо място, липсата на достатъчно образование, на второ място - безработицата. На трето място е т.нар. „относителна бедност“ – когато човек се води, че работи, но възнаграждението му е мизерно, поради което не може да задоволява елементарните си нужди. Четвърто е пренаселеността в някои региони на страната за сметка на други, в които има обезлюдяване, поради което и няма достатъчен контрол. Не на последно място изрично е посочено в концепцията, че непрестанното ожесточаване на наказателната репресия всъщност води до ожесточаване на самата престъпност“, допълни проф. Панайотов в предаването „Преди всички“.
Престъпността не се бори чрез Наказателния кодекс
„Престъпността не се бори чрез Наказателния кодекс. Ако това беше вярно, отдавна човечеството в различните общества щеше да се е справило окончателно и безвъзвратно с престъпността“, подчерта проф. Пламен Панайотов.
Той даде за пример случая в Сотиря – престъпление, за което са предвидени най-тежките възможни санкции, но въпреки това е извършено, а след това е имало и по-тежки убийства:
„Наказателната репресия не може да бъде единственият и основният фактор за превенция на престъпността. Ние трябва да се насочим към причините и условията, които пораждат съответния вид престъпност и там да съсредоточим усилията на цялото общество“.
Концепцията ще бъде подложена на широко публично обсъждане, след което предстои да бъде одобрена от правителството и внесена в Народното събрание.
„В парламента, ако не с консенсус, то със значително мнозинство трябва да бъде приета, за да се разчита, че много ясно и за обществото, и за политиците ще са ясни лимитите, границите, в рамките на които може да се осъществява наказателната политика на една държава членка на ЕС. Затова изрично сме посочили кои са основните принципи, на които, според нас, в момента трябва да се гради наказателната политика на България. Разбира се, на първо място, е този за една дълбока аргументираност, съвместимост и последователност на измененията и допълненията, които се правят в Наказателния кодекс“.
Проф. Панайотов припомни, че в момента причиняването на смърт на пътя се наказва със затвор с 3 до 10 години. Когато обаче е на пешеходна пътека - от 5 до 15 години.
„Такава казуистика е вредна, защото в случаите, в които смъртта е причинена, след като моторно превозно средство се е качило на тротоара или дори е влязло в къщата на пострадалите, наказанието е по-леко“, обясни той:
Концепцията предлага отпадане на доживотния затвор без замяна
„Достатъчно беше да се запази оценъчния критерий – „особено тежък случай“, а той може да има най-различни измерения. Ето това е липса на последователност и аргументираност, на разбиране, че когато става въпрос за кодифицирано законодателство, една само разпоредба да пипнеш, без си даваш сметка как тя се отразява на комплекса от норми, се стига до големи основания за недоразумения“.
Концепцията предлага отпадане на доживотния затвор без замяна, тъй като той е предложен преди повече от 20 години „като временна и изключителна мярка, за да се яви алтернатива на смъртното наказание“, допълни проф. Пламен Панайотов:
„Ако доживотният затвор без замяна беше панацеята за предотвратяване на тежките форми на престъпност, досега би изследвало това вече на практика да може да се проследи и докаже. Нищо подобно“.
Интервюто с проф. Пламен Панайотов можете да чуете в звуковия файл.
В интервю за американската телевизия CBS News президентът Доналд Тръмп коментира продължаващото спиране на работата на правителството, защити решението си да атакува кораби, пренасящи наркотици, както и говори по позицията на САЩ спрямо Китай, Русия и Израел. В предаването 60 минути, водено от Нора О'Донъл, американският президент отговории на въпроси..
Еврото носи устойчивост и повече възможности пред икономиката, заяви в интервю за "Преди всички" Михаел Фауленд, заместник-управител на Хърватската централна банка. Фауленд беше в основата на процеса по приемането на еврото в Хърватия, което се случи през 2023 година. Две години по-късно хърватите още помнят куната, но усещат и ползите от единната..
Протестиращи и привърженици на управляващите в Сърбия влязоха в сблъсъци пред сградата на парламента в Белград преди полицията да се намеси и да ги раздели с кордон. До инцидентите се стигна по-малко от 24 часа след възпоменателните събития по повод годишнината от срутването на козирката на жп гарата в северния сръбски град Нови Сад на 1 ноември 2024..
Американският президент Доналд Тръмп заяви, че не обмисля да предостави на Украйна ракети с голям обсег "Томахоук", предаде агенция "Ройтерс", цитирана от БТА. На въпрос на журналист на борда на президентския самолет "Еър Форс 1" дали не обмисля да предостави тези оръжия на Украйна, Тръмп отговори: "Не, съвсем не". Държавният глава на Съединените..
Теоретично е възможно България да кандидатства и за трето плащане по Плана за възстановяване и устойчивост до края на годината, обяви в ексклузивно интервю за БНР еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис. Брюксел и София са в контакт и за второто плащане по плана, но липсата на реформи по отношение на антикорупционата комисия вероятно ще доведе..
Ревизираната план сметка на Държавното обществено осигуряване за следващата година ще обсъжда Надзорния съвет на Националният осигурителен институт. Това се налага, след като управляващите промениха предварителното си намерение минималната заплата да е 605 евро и обезщетението за гледане на дете през втората година да остане замразено...
След въвеждането на еврото хърватската икономика стана по-устойчива, заяви в интервю за БНР Михаел Фауленд, заместник-управител на централната банка в Загреб. По думите му, присъединяването към еврозоната не е причина за висока инфлация. "Еврото не е отговорно за инфлацията в Хърватия. Поне не до степента, в която обикновено се възприема. Ако се върнем..
След т.нар. промени от 1989 г. България остана в ръцете на хората, които са я управлявали и преди това. Това мнение изказа пред БНР историкът и..