Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Майка на дете с мускулна дистрофия трябва да плати непосилна сума за инвалидна количка

Снимката е илюстративна
Снимка: pixabay

Доплащането на помощните средства за хората с увреждания е болна тема за хиляди българи. Поредният случай е от Велико Търново, където майка на дете с мускулна дистрофия се налага да плати голяма и непосилна за семейния бюджет сума за инвалидна количка и тоалетен стол. Институциите си прехвърлят отговорността и единственият съвет, който дават на майката, е да пише жалби, които няма да намерят нужните 1200 лева. 

Светла Цанева е майка на 16-годишния Радослав Борисов, болен от мускулна дистрофия. По закон и наредба Ради има право на инвалидна количка и тоалетен стол. Да има, но, ако майка му намери 1200 лева, за да ги доплати. Но Светла Цанева няма тези пари. Разбрала за доплащането, когато отишла в специализирана фирма доставчик на помощни средства:

„Преди една седмица си подадох документите и човекът, от който трябва да вземем количката, каза, че трябва да се доплаща. На Ради количката за мускулна дистрофия струва 1900 лева. Те са специално за мускулна дистрофия. Те ми отпускат 800 лева, аз трябва да доплатя 1100 лева. Тоалетният стол струва 283 лева, аз трябва да доплатя 83 лева. Не зная какво ще правим. Не зная, ще ги носим на ръце нашите деца“.

От две години Ради от Велико Търново има обикновена рингова инвалидна количка за 400 лева, колкото дава държавата, но не му върши никаква работа.

Държавното финансиране за помощните средства за хората с увреждания е определено в заповедта на социалния министър за лимитните цени от 1 юли 2018 година. В нея за първи път се включват специализираните детски колички и вертикализаторите. Петя Георгиева, социален работник от отдел „Хора с увреждания“ в Социалната дирекция във Велико Търново, с болка признава, че случаят с доплащането за инвалидната количка за болния от мускулна дистрофия Ради не е единичен:

„Детските инвалидни колички са с цена 800 лева. Не мога да кажа какво налага доплащането. Има и други родители, споделяли са, че доплащат, но това е във връзка с техния избор на количка. Идва едно семейство, искаха да кандидатстват за вертикализатор. Те също споделиха, че сумата, която трябва да доплатят, е голяма и непосилна за тях“.

С това парадоксите за доплащане за помощни средства за хората с увреждания не спират. Масов е проблемът със слуховите апарати за възрастни, посочи Петя Георгиева:

„Преди юли миналата година лимитната цена на цифров слухов апарат за хора над трудоспособна възраст, беше 406 лева. От миналата година от юли новата лимитна цена е 170 лева. Разликата е много голяма. Масово споделят, че доплащат в рамките на 300-400 лева, за да получат качествен слухов апарат“.

От Социалната дирекция казват, че компетентната институция за контрол и защита е Агенцията за хората с увреждания. Регионалният координатор на Агенцията за Северен централен район Димитър Ников заяви, че не може да помогне:

„Това го определя Социалното министерство и Министерството на здравеопазването. То не е само за колички, така е и за слухови апарати. Търговецът на дребно продава на толкова, ако искаш. Има аналогови на тънка цена, които не вършат работа. Така е. Агенцията за хората с увреждания финансира проекти и програми за хора с увреждания над 18 години“.

Социалната служба и Агенцията за хората с уврежданияне могат да помогнат финансово на Светла Цанева, за да вземе инвалидна количка за болния си от мускулна дистрофия 16-годишен син, от каквото има нужда. Съветът е да пише жалба до омбудсмана, до социалния и здравния министър, които едва ли ще осигурят нужните 1200 лева, които майката няма. Вариант е да подаде искане за еднократна помощ до 1500 лева от социалния фонд, но той отпуска финансиране само при инцидент, а Радослав е болен по рождение, а не след злополука. А Светла Цанева остава безмълвна:

„Безумие. Аз не мога да си го обясня. Какво държавата е дала на нашите деца, че иска и още да ни вземе. Той е спрял от 7-годишен да ходи. Единственият начин е количката, но не е ли удобна тази количка, аз няма как да го изкарам. Институциите не ги интересува“.

За пореден път майката на Ради и майките на стотици деца с увреждания ще разчитат на близки, приятели и дарители.

Репортажа на Здравка Маслянкова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04
Крум Зарков

Крум Зарков: Битката за дневния ред в България предопределя следващите управленски конфигурации

Битката за дневния ред в България предопределя следващите конфигурации за управление . Това заяви пред БНР  Крум Зарков, вече бивш секретар по правните въпроси на президента Румен Радев, както и бивш министър на правосъдието. Секретарят по правните въпроси на президента напуска поста си заради референдума за еврото "Ако основният дневен..

публикувано на 17.05.25 в 14:18