До дни ЕС трябва да сключи ново споразумение за бежанците с Турция. За това настоява в специално интервю за „Хоризонт“ експертът по миграция Гералд Кнаус, автор на споразумението от 2016 година.
Според Гералд Кнаус, политически съветник по въпросите на миграцията на германското правителство, гласът на София в преговорите с Турция е „гласът на разума“ в дебата в ЕС.
„Според мен България може да играе важна роля, защото България е директно засегната. Много е важно да имаме добри и стабилни отношения със съседите си, стъпващи върху взаимния интерес. България има сухопътна и морска граница с Турция. Успешната интеграция на бежанците в Турция, финансирана от ЕС, е в интерес на всички държави, които се намират на пътя на мигрантите. България може както в рамките на ЕС, така и в отношенията с Турция да работи за такива отношения“, каза Кнаус в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.
Според него новата сделка между Брюксел и Анкара трябва да бъде разширена и Турция да се ангажира да приема на своя територия и бежанци, които преминават през сухопътна граница.
„Няма да е лесно да сключим такава сделка, но трябва да опитаме, защото е важно“, категоричен е Гералд Кнаус.
Споразумението за миграцията между Турция и Европейския съюз трябва да се преразгледа, защото не се изпълнява, заявил снощи президент Реджеп Тайип Ердоган на германския канцлер Ангела Меркел в телефонен разговор.
Че Ердоган ще използва бежанците като средство за натиск, можеше да се очаква. Че военните действия в северната сирийска провинция Идлиб ще увеличи миграционния натиск на турско-сирийската граница, беше абсолютно сигурно. Че условията в препълнените бежански центрове на гръцките острови в Егейско море ще взривят обществеността там, беше въпрос на време.
На този фон Европа се изненада, отново, когато на границата между Турция и Гърция започнаха да прииждат бежанци с надеждата да достигнат до Обетованата земя. Отново, защото сцените от 2015 г. не би трябвало толкова да са избледнели.
Гералд Кнаус, авторът на споразумението между ЕС и Турция за бежанците, си ги спомня добре. И недоумява, как е възможно европейците да се окажат отново толкова неподготвени. С него разговаря Весела Владкова.
- В последния ни разговор, г-н Кнаус - това беше през ноември в Берлин, Вие казахте, че не се притеснявате от заканите на турския президент Реджеп Ердоган, че ще отвори границите за бежанците. Ердоган изпълни заканите си. Какво означава това за Вашата сделка от 2016 година?
- Тази сделка, за която говорим, всъщност е една декларация, в която страните не поемат никакви договорни задължения. До тази седмица споразумението функционираше изключително успешно, защото и двете страни имаха интерес от него. Ако погледнем Турция, през изминалите четири години финансирането на огромния брой сирийци на нейна територия, беше гарантирано. Това е в интерес на Турция. Въпреки че натискът в Турция нарасна, и напливът на стотици хиляди бежанци към нейните граници беше очакван, през последните месеци Европейският съюз не намери за необходимо да даде някакъв сигнал, че възнамерява да продължи да спазва договорката.
Това беше голяма стратегическа грешка, защото ЕС пренебрегна основния интерес на Турция, а именно финансовата подкрепа за подслоняването на сирийските бежанци. И тъй като споразумението е в интерес на Турция, смятах заканите на Ердоган за блъф.
- Какво друго освен пари може да предложи ЕС на Турция, как може да се надгради споразумението? И какво ще последва след сделката с Ердоган, г-н Кнаус?
Парите са изключително важни! Когато имаш три милиона и половина бежанци на своя територия и с тези пари можеш да плащаш социалните помощи на милион и половина от тях, да финансираш обучението на 680 хиляди ученици, да осигуриш достъпа на всички бежанци до медицински услуги, това е изключително важно. За Европейския съюз е важна успешната интеграция на тези хора в Турция, и на този фон парите не са само детайл, а имат ключово значение.
За мен е непонятно, че ЕС отказа да продължи този успешен проект.
- В такъв случай ще има ли сделка 2.0?
- Тази седмица се занимавам точно с това - да се продължи споразумението. Водя разговори както в Берлин, така и в други европейски столици. За разлика от предишния път през 2016 година сега е много по-трудно, защото беше нарушено взаимното доверие. Очевидно в ЕС има страни, които се надяват, че бруталните мерки по границите ще затворят пътя на мигрантите към Европа, без да плащаме на Турция. Това е илюзия. В морето, където всъщност напливът е най-голям, не можеш да строиш огради.
Ако ЕС не реши трайно да отмени собствените си стандарти за човешки права, ще трябва да си сътрудничи със съседите. Но дори и да продължи да нарушава международните спогодби, както става в момента в Гърция, това няма да намали броя на мигрантите в Егейско море. Без сътрудничество границите не могат да се охраняват.
- Онези страни в ЕС, които недолюбват споразумението с Турция, всъщност се опасяват, че веднъж приели бежанци на своя територия, те ще останат там завинаги, защото квотното разпределение на мигрантите се провали. И те се надяват, че Турция и Гърция някак ще се справят със сегашната криза. Така че, правилно ли Ви разбирам, че сделката от 2016 година трябва да бъде подновена?
- Що се отнася до Турция, новата сделка трябва да представлява продължение на вида и размера на помощта за интеграцията на сирийските бежанци там. Четири години тази сделка беше успешна. Препоръчително е обаче, сделката да се разшири и да обхване и сухопътната граница. Т.е. Турция да се ангажира да приема и мигранти, които преминават през сухопътна граница. Няма да е лесно да сключим такава сделка, но трябва да опитаме, защото е важно.
ЕС, естествено, също трябва да предложи нещо в замяна, а то е да приеме повече бежанци, които имат право на закрила. И ангажимент да помогне на Турция, в случай че от Идлиб тръгнат стотици хиляди души. Това би бил важен сигнал, защото на фона на милионите бежанци в страната настроенията в самата Турция са на път да се преобърнат.
- Как виждате ролята на България в тези, очевидно, предстоящи преговори с Турция?
Според мен България може да играе важна роля, защото България е директно засегната. Много е важно да имаме добри и стабилни отношения със съседите си, стъпващи върху взаимния интерес. България има сухопътна и морска граница с Турция. Успешната интеграция на бежанците в Турция, финансирана от ЕС, е в интерес на всички държави, които се намират на пътя на мигрантите. България може както в рамките на ЕС, така и в отношенията с Турция да работи за такива отношения.
- Т.е. България в посредническа роля?
- Да, гласът на разума в дебата в ЕС.
- Г-н Кнаус, вече знаем, че напливът към турско-гръцката граница е добре организиран. Защо Европа се изненада?
- Трудно ми е да отговоря. Трудно ми е да разбера, защо забравихме ситуацията от 2015 година, която беше съвсем аналогична на сегашната. Тогава, в рамките само на няколко седмици, 150 хиляди бежанци пристигнаха на гръцките острови. Тогава европейските политици говореха за „голяма криза“. След това сключихме сделката и натискът значително и трайно спадна. Днес живеем вече една седмица без сделка, т.е. Европа не е зависима от Турция, както критикуваха противниците на споразумението, и виждаме, че сме изправени пред голям проблем.
- Кога да очакваме новата сделка?
- Надявам се, че този най-успешен европейски проект ще бъде продължен до дни, най-много до седмици. Това е най-успешният европейски проект, защото успя да обедини всички страни-членки и всички участваха във финансирането. Трябва да постигнем сделка преди пролетта, когато натискът по море отново ще нарасне.
Залогът е много голям. Не може да допускаме човешките права да се отменят от днес за утре, както стана сега. Това е съществен проблем за същността на ЕС. Правото на закрила е конституционно право, записано е във всички основополагащи договори на нашето съвремие. Трябва да намерим начин да охраняваме границите си, без да нарушаваме фундаменталните човешки права.
Интервюто може да чуете от звуковия файл.
"Темата за сухия режим и голямата депресия в социалната историята на Съединените щати е много интересна и аз за първи път се сблъсках с част от документите за връзките на Съветския съюз и Куба, които са включени в тази книга, докато работех". Това каза пред БНР проф. Александър Сивилов , автор на книгата "Гангстерите на сухия режим и голямата..
"Присъстваме на постоянни сцени в българския политически живот, говоря обобщаващо за всички политически играчи, в тон като че ли става дума за някакви безгрешни хора, за някакви хора над земята, над света, за някакви богове и тези хора спорят помежду си от позицията си на крайна и окончателна истина. Единият е прав за това, другият казва онова. Това е..
Промени в няколко закона предвиждат нови задължения и по-високи глоби за родителите. Едно от предложенията засяга употребата на райски газ от деца. "Виждаме поредният опит – плод на безсилие и некомпетентност, да се наложи контрол, който е псевдомярка за решаването на какъвто и да е проблем", заяви пред БНР Ирина Манушева, преводач, родител..
В Троян се открива 32-рото издание на Българския фестивал на сливата. До 22 септември Троян и Орешак ще бъдат домакини на концерти, дегустации, игри, творчески ателиета, лазерен спектакъл . Участие са заявили над 200 занаятчии. Освен сливопроизводството, фестивалът представя традициите, бита и културата на троянския край , казва..
Откриването на слухови проблеми в ранна възраст е ключово за пълноценното развитие на детето. Според данни на Световната здравна организация около 5% от световното население страда от загуба на слух , като това включва и деца . Хиляди бебета в България са пропуснали слуховия скрининг през последните години, което прави проблема още..
" Всякакъв натиск върху Израел при всички положения ще помогне на Газа , защото и по признанията на премиера на Израел Бенямин Нетаняху преди дни - Израел е на път към икономическо-политическа изолация, която по неговите оценки ще продължи няколко години, дори призова те да изградят икономика, с която да са си самодостатъчни и сравни Израел със..
"Ако се чудим дали би могло да падне правителството, отговорът е категорично не" . Това отбеляза пред БНР Петър Витанов , бивш евродепутат от БСП: "Чисто аритметично това правителство се радва на широка подкрепа, по-голяма от тази, която сме наблюдавали преди, в последните години - близо 140 депутата , с уговорката, че това правителство не..
Във великотърновското село Шемшево вече няма нито къщи за продан, нито терени. Това каза пред БНР кметът му Кирил Ангелски. Разпределиха..
По призив на партия "Възраждане" днес край сградата на Народното събрание се проведе антиправителствен протест . Антиправителствен протест ще..
Пред Народното събрание от 14 часа партия "Възраждане" организира национален протест срещу правителството. "Внася се вот на недоверие - време е да..