Специализантът д-р Методи Попов: Наистина не е време за безхаберие и купон

Д-р Методи Попов, който е специализант в Инфекциозна болница, е изненадан от бройката доброволци, „решили да се внедрят в тази ситуация и да помагат, защото има страх от инфекциозните болести”.

Той приветства решението на колегите си, които въпреки протестите и обидата от неглижирането им като млади специалисти, сега се включват в критичен момент.

„Около 8-9 човека специализанти сме в момента. Ако имахме страх, нямаше да работим това. Инфекциозните болести не са само в болниците. Те са и навън, и в градския транспорт. Даже по-опасни са местата, където се струпват много хора, отколкото болниците”, обясни д-р Попов в предаването „Преди всички”.

Предпазни средства в Инфекциозна болница са осигурени. Медиците имат костюми, маски, очила, каза д-р Методи Попов.

Как изглежда подходът на държавата в очите на един специализант?

„В момента съм с две ръце „за” това, което се случва и за мерките, които се предприемат. Защото всички ние, работейки с инфекциозни заболявания, виждаме как случаите от един-два примерно днес, след седмица стават стотици. Това сме го видели с морбили миналата година, това го видяхме с грипа тази година. Искрено се надявам да не го видим с коронавирусните инфекции. Инфекциозните заболявания са такива. Тръгне ли се от един случай, особено ако са с висок контагиозен индекс – означава, че заболяването е доста заразно, след седмица или две кривата стремглаво се покачва”, коментира специализантът.

Попов одобрява по-острия тон на оглавяващия Националния оперативен щаб за коронавируса ген. Венцислав Мутафчийски, защото „наистина не е време за безхаберие, не е време за купон”.

„Много мои приятели са притеснени от факта, че ще загуби много икономиката на държавата, но бабите и дядовците ни няма кой да ги върне от гробовете”, коментира Методи Попов.

Коронавирусната инфекция не е кой знае колко различна от останалите грипоподобни инфекции, но наистина няма достатъчно медицински персонал, който да лекува, подчерта младият специалист.

„Има отделения в провинцията, където една сестра обслужва 25 болни, приема нон стоп нови болни. Има отделения в страната, където в областни центрове няма инфекциозни отделения. Мога да посоча Видин и Кюстендил – сравнително големи градове. Няма достатъчно анестезиолози,няма достатъчно апарати. Това нещо е взето превантивно, за да не се дестабилизира здравната система, да не се стига до такива тежки ситуации - избори кой да живее и кой да умира.”